Много обичам ягоди. Свързвам ги с дедко си и с лятото. Когато още бях малко злоядо дете, той все ми избираше най-свежите ягодки и ми повтаряше:
„Изпод кръглите листенца,
ягодки надничат,
тук едничка, там пък двечки,
колко много ги обичам!“
Затова и когато преди няколко дни видях изложени на улицата щандове с дребни червени ягодки, се сетих за България, за семейството ми и като цяло за вкъщи. Май е излишно да обяснявам колко много исках точно тези ягоди точно в този момент.
Избрах една пластмасова кутийка и влязох в магазина с нея. Момчето от касата извади всички мои ягоди, огледа ги една по една, изхвърли две полуразвалени в кошчето и чак тогава ми ги продаде.
Нямам вече думи. Имам само сладки ягодки, благодарност за човещината и вкъщи.
*Източник на заглавната снимка: www.healthline.com
