Все по-често се убеждавам, че хубавите неща ти се случват, когато не си правиш предварителни планове. Не закъсняваш, не бързаш, не си гледаш часовника през 2 минути. Тогава имаш време да забележиш малките неща, които обикновено подминаваш, или да позволиш на непланираното просто да ти се случи.
Тръгвайки си от работа преди няколко дни, не ми се прибираше. Затова реших да се разходя без посока и цел. Хванах тролей към центъра, като си помислих, че ако не ми хрумне друго по път, ще сляза на Орлов и ще се поразходя в Борисова. Докато пътувах, ми попадна цитат от любима моя книга, който приятелка беше споделила в профила си:
„Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама-трима приятели, достойни за това име, едного, когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.
Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма – добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа, и за размисъл – време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас…“
Джером Джером, „Трима души в една лодка без да става дума за кучето“
Два абзаца, а всъщност всичко. И си спомняш какво правят с теб хубавите книги – дума по дума тупват в сърцето ти.
Слязох на Орлов, но вместо към Борисова, тръгнах към книжарницата в подлеза на Софийски с идеята, че ще си купя книга. Взех си такава, която отдавна искам да прочета. Влязох в близкото кафене, където още по-отдавна обичах да пия чай и да чета преди изпити. Този път щях да си взема кафе и да чета за удоволствие. А върху чашата сервитьорът поиска да напише името ми.
Вторник, книга и кафе. Съвсем обикновен ден. Интересното на всички обикновени неща обаче е желанието ти да ги превърнеш в специални.
Радвам се, че пак го имах – мой специален вторник, с книга, която ще запомня как съм купила и кафе, което няма да забравя, че ме е усмихнало.
