На 5 юли тази година в София десетки любители на литературата имаха удоволствието и привилегията да се докоснат до Дейв Егърс – американски писател и борец за човешки права, чийто антиутопичен роман „Кръгът“ се превърна в бестселър и даде живот на едноименния филм с участието на Том Ханкс и Ема Уотсън.
На 5 юли тази година в София десетки любители на литературата имаха възможността да чуят мнението на писател от ранга на Егърс по въпроси като ролята на литературата в живота ни, предимствата и предизвикателства на общуването в епохата на цифровите технологии и необходимостта от образовани, информирани и активни граждани във време на усилващи се национализъм и авторитаризъм.
На 5 юли тази година в София десетки любители на литературата имаха изключително рядкото щастие да обменят мисли и впечатления с автор, който е приел за своя мисия да бъде първо човек и чак след това писател.
След като изслушах разговора между Егърс и Георги Господинов и след като вече имах представа за живота на първия досега, аз вече знаех: няма значение дали „Кръгът“ и останалите му творби ще ми допаднат, защото Егърс вече има запазено място в съзнанието и сърцето ми като човек, успял да съхрани човешкото у себе си въпреки трудностите по пътя и славата. Убеждението ми се затвърди, когато помолих Егърс да разпише копието ми на „Кръгът“ и той запълни центъра на страницата с кратко, но безценно пожелание: Stay human („Остани човек“).
Това пожелание, което представлява крайно отговорна задача, не излезе от главата ми в продължение на няколко дни. Тези две думички, които са най-елементарното и същевременно най-смислено пожелание, което съм получавал от писател, ме накараха да се замисля за хората и преживяванията, които ни подтикват да се усмихваме, да се надяваме, да мечтаем, да очакваме, да дерзаем, да помагаме, да обичаме, да бъдем хора не само на теория, но и на практика, да правим добро – всеки ден, без страх от грешки, а с желание за себеусъвършенстване и готовност да подаваме ръка на познати и непознати.
В мислите ми Stay human съвсем естествено срещна TrueStory.bg, където аз и няколко прекрасни момичета се стремим да показваме човеците сред хората и да разказваме истории, които внасят светлина в понякога доста мрачното ни ежедневие. Така се роди идеята за нова рубрика, в която тези човеци да споделят лични истории, които ни напомнят „За човешкото в човека“.
В новата ни рубрика ще публикаваме кратки лични истории за онези привидно незначителни думи, дела и мигове, които изпълват живота ни със смисъл. Рубриката ни е своеобразен призив да се стремим да бъдем по-добри, да оценяваме това, което имаме, и да изострим сетивата си, така че да усещаме трептенията на заобикалящия ни свят. Желанието ни е тази рубрика да се превърне в разговор, в който да се включат максимално много хора, различни по възраст, пол, етническа и религиозна принадлежност, социално положение и политически убеждения.
Всеки, който иска да сподели една или повече лични истории с читателите на TrueStory.bg е повече от добре дошъл да се свърже с нас на имейл адрес info@truestory.bg или през страницата ни във Facebook.
Stay human!
