Сякаш беше в друг живот, но когато се опитвам да си спомня специален жест, този е сред първите, които изплуват в съзнанието ми и днес. И него избирам да ви разкажа сега.
Още свиквам с идеята едни от най-близките ти хора изведнъж да се превръщат в непознати, но очевидно това е сред най-често срещаните уроци на живота. Без да разбирам докрай смисъла му, знам единствено, че когато разочарованието отмине, помниш само хубавото.
И така, винаги съм имала навика да се цупя за глупости като малко дете. Макар отдавна да съм забравила причината да направя така и тогава, жестът, който предизвика моята детинска реакция се превърна в незабравим спомен.
А именно – трудно се описва чувството, което изпитваш, когато връщайки се на работното си място след обедна почивка, заварваш любимия си шоколад + бележка, която да те насочи към забавна песен:
И стихотворение, което ти да напомня за силата и красотата на думите:
Да имах аз небесните воали везани
с втъкани златно-сребърни лъчи
и сините, индигови и с цвят на мрак платна от свила
на светлината и нощта, и на зората
разстлал ги бих в нозете ти,
но беден съм и имам само моите мечти
и затова аз само тях в нозете ти постлах
стъпвай леко, защото стъпваш върху тях…
…
Макар и да не е добра идея да се случва често – понякога да покажеш слабост, ти носи радост, хаха. Очевидно – и нова рима!
Пожелавам ви да съхранявате човешкото в себе си. Пожелавам ви и да успеете да запазите в живота си хората, които ви приемат целите – със силните и слабите ви страни. Да пазите тези, на които държите. Или поне да съхраните най-хубавото, което са ви дали. А онези, които държат на вас, никога да не спират да ви го показват с най-прекрасните думи и мелодии.
