Имам нова мечта в живота или фетиш, ако бих могла да си позволя да използвам тази вулгарна дума за нещо толкова чисто. Чували ли сте песента на Тоника „Приятели“? Тя съдържа следните строфи:
„Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.“
Това лято с един приятел от детството и деветгодишната му, но доста смела сестра прекосихме боси гората между плаж „Аркутино“ и река Ропотамо. Оставихме се да ни нахапят комарите, настъпихме всички бодили на планетата, нямахме фенерчета за мрака, но бяхме движени от идеята да преплуваме реката и да се върнем. Докато го правехме, тази песен от детството бумтеше в главата ми.
Вчера валя дъжд. Мястото този път беше друго: Мюнхен и река Изар или Eisbach (леден ручей). Наричана е точно така, защото е изключително студена дори през лятото. Поколебах се дали искам пневмония на следващия ден, но когато достигнахме до коритото, вече знаех – определено ще скачам и аз.
Метнахме се изведнъж, а водата ни събуди и преряза всичките ни сетива. Течението ни носеше, а над нас се редуваха мостове и дървета. Обожавам!
Така че си търся компания от топли хора, сродни души, с които да преплуваме възможно най-много реки…
На заглавното изображение: Река Изар (Eisbach). Източник: Wikipedia.
Всеки, който иска да сподели една или повече лични истории с читателите на TrueStory.bg в рамките на новата ни рубрика „За човешкото в човека“, е повече от добре дошъл да се свърже с нас на имейл адрес info@truestory.bg или през страницата ни във Facebook.