Щастието е просто – да се събуждаш сред маслинова гора, да се храниш чрез очите си с натежали гроздове, да се събуждаш преди всички и да приготвяш закуска, да шофираш по непознати улици, докато морето те води, разкривайки пясъчните си брегове, а малки пристанища приютяват лодките на рибари.
Щастието е да виждаш как едно дете с безрезервно доверие отпуска главата си в ръцете ти над вълните, затваря очи срещу слънцето и чувства сякаш за първи път цялото чисто щастие на сърцето си, смее се с глас с опуснати надолу мигли и усещаш как времето спира – няма нищо повече никъде, всичко е в този момент, искаш да се гмурнеш в очите и усмивката му и да се прибереш във вселенското вкъщи.
Щастието е да живееш с почти непознат и всеки ден да откриваш по нещо от него, да срещаш мислите си в неговите и да се изненадваш на съвпаденията в живота ви, в лекотата на общуването, в новите изрази и идеи, в опознаването на страховете му, мечтите му, застиналите му болки през годините и всичките „въпреки това“, които са го формирали, да пътуваш с разказите му и да се опитваш да си по-малко забързан в малките си дневни действия, защото откриваш красотата на детайлите в по-бавния му ритъм.
Щастието е да се настаниш в чужда къща с недовършен двор и трапове в него, в шапките по закачалките, в порцелана на чашите, във възглавниците на столовете, в котлона на тересата, в ситно нарязаните зеленчуци за супа, в изсипването на подправките, в дървеното на бъркалките, в следобедното вино, в желязното на ключалките, в липсването на комарите, в кемперите сред зеленото, в пръскачките под синьото.
Щастието е в звученето на чуждите езици, в слънчевото в „Ясас“, „Калимера“ и „Орео“, в цветното в прозорците, във флаговете на лодките, в скаридите в чаша, в смокините в салата.
Щастието е да си припомниш как се тича и как се прескачат камъчета по брега, да наблюдаваш как вълните отмиват стъпките ти и да вдишваш аромата на сол. Щастието е във въдиците на рибарите, които са изчакали заспиването на залеза, в оплитането на краката ти в кордите, във видените веднъж усмивки. Щастието е да тичаш срещу лъчите на слънцето, които правят корона над облаците, да наблюдаваш как се спуска като огнено яйце в гнездото си някъде зад планината, да се обърнеш назад и Луната вече да е там – голяма, кръгла и оранжева, оставяйки пътеката си по водата. Да посрещаш вечерта с мисълта, че някъде започва ден и забързани хора разнасят аромата на кафе сред светофарите на големи градове и всички атоми да се преобръщат в пространството.
Щастието е в тихото и достатъчното отвътре, в подредбата на щипки по простора, във ваденето на бодилчета от чехлите, в избледняването на детските рани по коленете.
Морето лекува, регенерира те целия, солта му услажда вътрешните ти рани, заличава белезите ти. Щастието е във всичко, когато не го търсиш, но цялата ти всичкост е готова да го посреща и да заплува в него. Трябват му сетива, широко отворени очи, сърце и искреност към вселената.
Водещо изображение: TrueStory.bg