Главната героиня във втората книга от трилогията за Бастан „Зовът на костите” (изд. „Колибри“) е полицейски инспектор Амая Саласар – началник на отдел „Убийства” в област Навара. Тя е висока, руса, със сини очи, млада, привличаща мъжките погледи навсякъде, където се появи. Освен това е невероятно добре подготвена, дисциплинирана, непреклонна в търсенето на истината, притежаваща „невероятен инстинкт за издирване на злото”.
Книгата обхваща шест месеца от нейния живот – време, през което тя ражда и се грижи за първата си рожба, а, изпълнявайки служебните си задължения, попада на следите на извратен психопат и доказва връзката между пет, на пръв поглед несвързани помежду си, убийства на млади жени.
Разказът за хода на разследването е увлекателен, а логиката на главната героиня напомня за най-доброто в жанра. Цялата книга е едно доказателство за вечната тема – борбата между добро и зло, между сън и реалност, между истина и магия. Тя поставя и темата за човешката предопределеност и как съдбата, ако желаем, може да бъде променена чрез свободния ни избор. Авторката Долорес Редондо вплита по интригуващ начин истории за минали предания и настоящи събития. Действието в книгата е динамично, с ярки положителни герои.
Разлиствайки страниците на книгата, бъдете готови за редица персонажи, мистерия и лошо време. Още нещо – всички активни носители на злото в сюжета са мъже. „Една жена струва колкото всеки мъж, а понякога и повече” е основоположен камък във философията на автора.
Книгата дава интересни теми за размисъл – за верността в брака („верността е безсмислена, ако не се изкушаваме от видяното или ако никой не ни поглежда”), за житейските битки („когато се сблъскаш с нетолерантността, фанатизма или глупостта, по-добре е да отстъпиш, да се оттеглиш и да запазиш силите си за кауза, която си струва„), за щастието („човек не бива да се връща на мястото, където е бил щастлив, защото по този начин започва да го губи”) или за несправедливостта („новините престават да бъдат новини само няколко дена след събитието… и скоро всичко изглежда отминало, обаче забравяме, че като не им обръщаме внимание, понеже е вече част от миналото, същата несправедливост ще се повтаря пак и пак.”).
Или накратко: „Зовът на костите“ ви призовава да я прочетете…
