Днес се срещаме с Ивайло Георгиев – европейски шампион по Сан Да, който ни разказва за любовта си към спорта. Състезавал се е в шест различни бойни дисциплини. Носител на купата на Англия до 70 кг., както и на множество други престижни отличия.
В момента е действащ треньор на боен клуб „Атила“. A резултатите сами говорят за треньорските му умения. Неговият труд е довел до многобройните успехи на състезателите му. Само за 2018 г. представителите на клуба са завоювали общо 61 медала, в това число бронзов медалист на световно първенство, двама европейски шампиони и един балкански шампион. Постигнати отличия, вследтвие на отличен треньорски характер, но и чисто човешки качества.
Ивайло разкрива, че: „Безценната награда от всички тези години спорт е емоцията, която съм и сме изживели всички заедно в залата“.
Как започна всичко? Кой те заведе в залата и как реши, че искаш да се занимаваш със спорт?
Ивайло: Всичко започна, когато бях във втори клас и мой приятел, който тренираше джудо, ме взе да тренирам с него. Въпросният ми приятел се казва Веселин Иванов и впоследствие се разви до световно ниво. Аз тренирах джудо около 3-4 месеца, но някак не можах да се запаля по този спорт. По това време често ходихме по морета и почивки с наше приятелско семейство, чийто син тренираше борба и така от дума на дума се озовах в борцовата зала. Оттам нататък всичко просто си тръгна по вода. Ходих с огромно желание на тренировка и не след дълго дойдоха и първите състезания.
При кого започна да тренираш?
Ивайло: Първият ми треньор се казваше Димо Христов .
Помниш ли първото си състезание? Кога дойдоха първите отличия?
Ивайло: Няма как да не го помня. Беше турнир, който се провеждаше в Стара Загора и спечелих първо място. Спомням си, че няколко дни не си свалях медала от врата и дори лягах да спя с него.
Първата ми спечелена среща беше срещу именит старозагорски борец – Георги Иванов, който впоследствие представи страната ни на последната олимпиада в Рио де Жанейро. Тогава бях деветгодишен. Тези моменти са незабравими и остават завинаги в спомените.
Снимка: Ивайло Георгиев – личен архив
Състезавал си се в шест различни бойни спорта и си постигнал резултати във всеки един от тях. Кой от всички спортове, които си тренирал, ти е най-присърце и защо?
Ивайло: Не мога да конкретизирам някой от спортовете като любим или най на сърце. Самият СПОРТ като цяло ми е присърце. Когато обикнеш спорта и те завладее неговата магия, то тогава дисциплината е просто малка подробност. Има много хора, които са започнали спортната си кариера с определен спорт и в последствие преминават през най-различни спортове, в които се състезават или тренират просто за здраве. Всяка една от дисциплините е успяла да ме развие и да ми даде определени познания и умения, които впоследствие са ми помагали и в спорта, и в живота като цяло.
Няма как да не те върна към двата двубоя в Англия (първият за купата на Англия по Сан Да в категория до 70 кг. и за европейска купа в категория до 74 кг.), в които завоюваш победи. Какво е усещането да представяш България на международен формат от такъв ранг? A настроението в залата? Имаше ли стабилна българска агитка, която да те подкрепя?
Ивайло: Тези моменти са едни от най-значимите в живота ми. Всеки спортист мечтае да вдигне националния флаг над главата си, а аз успях да го направя два пъти. Естествено това не би било възможно без подкрепата на семейството ми, приятелите ми и хората, които винаги са били до мен. Сърдечно им благодаря! Усещането да представяш страната си, особено извън граница, е неописуемо, в главата ми се преплитаха стотици чувства и емоции: страх, вълнение, радост, гордост… Веднага след победите не осъзнаваш какво си направил, докато не се намесят десетките поздрави от хора съпричастни на успеха ти. Тогава си даваш сметка, че си направил както себе си щастлив, така и много други хора и това те кара да си още по-горд и благодарен.
Настроението в залата беше страхотно, имаше български знамена, чуваха се гайди и това със сигурност повлия на самочувствието ми. Едно огромно благодаря на всички тези БЪЛГАРИ, които бяха до нас.
Колко медала имаш засега и коя според теб е най-голямата и значима награда, която си печелил?
Ивайло: Броят на медалите е просто цифра, ако броя моите и тези на момчетата, които съм тренирал в годините, то числото със сигурност ще надхвърли 200. Но както казах – това е просто цифра за мен. Безценната награда от всички тези години спорт е емоцията, която съм и сме изживели всички заедно в залата. Това е низ от стотици емоции, които в крайна сметка са ни направили по-добри и по-усмихнати. Успех са медалите, успех е победата над себе си, успех е това, че децата се развиват, успех е, че отиват да учат висше образование, успех е, че помагат на други деца да се развият и всичко това заедно формира най-голямата и значима награда, която всички заедно сме спечелили.
Снимка: Ивайло Георгиев – личен архив
Зад тези успехи стои здрав труд, няма друга формула. Колко часа на ден прекарваш в залата?
Ивайло: Точната формула, която бих използвал е: МЕЧТА+ЛЮБОВ+ТРУД=СБЪДНАТА МЕЧТА! Няма невъзнаграден труд и винаги съм се придържал към този факт. Часовете, които прекарвам в залата са повече от един 8-часов работен ден и понякога си казвам, че не са били достатъчни. В годините, когато бях активен състезател, часовете може би бяха по-малко, но тогава гледах малко по-индивидуално на спорта, а сега, когато отговарям за една доста голяма маса от спортуващи и състезатели, определено имам нужда от повече време.
Спортът е дейност, която развива както тялото, така и характера. Какви качества разви у теб?
Ивайло: Според мен думата СПОРТ съдържа в себе си целия набор от добродетели и качества, които всички мечтаем да имаме, за да можем смело да заявим, че сме добри и успешни личности. В личен план смятам, че спортът ме разви доста широкоаспектно. Ако погледнем чисто визуално, се чувствам страхотно в тялото си, поглеждайки към личностните качества, които спортът разви у мен, бих казал, че ме направи по-добър, по-трудолюбив, по-организиран, по-уверен.
В момента си действащ треньор. Как се зароди идеята за създаването на боен клуб „Атила“ и какво те накара да практикуваш тази професия?
Ивайло: Идеята за създаването на клуба беше на Веселин Иванов, както споменах по-рано, той е един от най-успешните спортисти на Стара Загора. Първоначално просто помагах в тренировъчния процес и неусетно започнах да водя момчетата по състезания. Всичко стана много леко и естествено. Първоначално съчетавах тренировките с втора работа, докато не промених това и вече се занимавам изцяло и само със залата.
През изминалата година състезателите от клуба бележат многобройни успехи, в това число бронзов медалист на световно първенство, двама европейски шампиони и един балкански шампион, като общо са завоювани 61 медала – осемнадесет златни, шестнадесет сребърни и двадесет и седем бронзови медала. Какви са очакванията за 2019 г. и това ли гонехте като резултат?
Ивайло: Безспорно това е една от най-успешните ни години. Основната цел, която си поставяме, е пълноценните тренировки. Когато тренировъчният процес е минал стегнато и стриктно, когато сме се опазили от травми, резултатите са винаги налице. Сред тези медали искам да обърна внимание и да спомена имената на лидерите и ядрото на отбора ни: Петър Горанов, Георги Станчев, Яни Коев, Стоян Стоянов, Лалчо Касев, Станислав Ангелов, Даниел Динев, Руси Минев, Божидар Йорданов, Пламен Димитров и Милен Фетов. Благодаря ви момчета!
Много от децата ти са шампиони. Какъв е ключът към това едно дете да открие и развие своя потенциал и с какво смяташ, че спортуването може да помогне на младия човек?
Ивайло: Може би ключовете са много повече от един, но първият и най-важен е да повярваш в детето и да му помогнеш то също да повярва в себе си. Оттам нататък нещата вървят в правилната посока, важно е да гледаме заедно напред и да вярваме, че ще се справим. На мнение съм, че спортът е от изключителна важност за пълноценното развитие на младите хора. Имаме страхотни примери от по-развитите страни, където спортът е заложен в образователната програма още от най-ранна възраст и се поддържа до студентските години. За съжаление в нашата образователна система остава все по-малко място за спорт и това е тъжно. Обществена тайна е каква е съвременната ценностна система на младите у нас и съм на мнение, че спортът би помогнал доста, за да променим този факт.
Снимка: Ивайло Георгиев – личен архив
Според теб какво може да се подобри у нас, за да се даде по-добър шанс за реализация на младите спортни таланти? За да покаже пълния си потенциал в каквато и да е сфера, един човек трябва да е на 100% отдаден на това с което се занимава.
Ивайло: За съжаление масово спортистите у нас работят на едно, две или повече работни места и същевременно спортуват и се състезават, това по-скоро превръща спорта в хоби, не в професионално занимание. Въпреки този факт, успяваме да сме на водещи места в голяма част от спортовете. На мнение съм, че спортистите трябва да бъдат обезпечени и да мислят само и единствено за спорта и състезанията си, смело казвам, че тогава ще покоряваме световни върхове.
Отношенията между деца, треньори и родители напомнят тези в семейство. Чувстваш ли тежестта на това да си пример, да си модел за подражание в техните очи?
Ивайло: Ние сме едно голямо семейство, тези думи често казвам на всички, посещаващи нашия клуб. Аз и всички останали хора, които се занимаваме с това да тренираме и обучаваме деца, сме основополагащ фактор във формирането на ценностната им система. Трябва да бъдем много внимателни как ги възпитаваме и много съвестни в тази си работа. Голяма част от характера на хората се формира в ранна детска възраст и доста често това се случва в спортните зали. Аз лично се занимавам със спорт повече от двадесет години и съм успял да съчетая спорта с висше икономическо образование, едновременно съм бил активен състезател и съм работил по специалността си. Старая се да бъда добър пример както в залата, така и извън нея и много стриктно държа децата да са възпитани и уважаващи околните.
Кои би казал, че са трите най-хубави неща, които ти дава работата като треньор?
Ивайло: Нито един ден, откакто се занимавам с това да водя тренировки, не съм казвал, че отивам на работа. Когато човек се занимава с това, което обича, то по-скоро е удоволствие, отколкото работа. И със сигурност хубавите неща, които ми дава това мое занимание, са в пъти повече от три, с една дума прави ме ЩАСТЛИВ.
Снимка: Ивайло Георгиев – личен архив
Имал ли си колебания дали това е нещото, с което искаш да се занимаваш?
Ивайло: Да бъда треньор и да се занимавам с деца стана абсолютно постепенно и неусетно в живота ми и вече се превърна в ежедневие. Честно казано, докато съчетавах икономическата работа с това да водя тренировки, може би съм си задавал въпроса с кое бих продължил занапред в живота си, но нещата винаги се нареждат така, както трябва да са, просто трябва да имаме търпение да се случат. И в този ред на мисли от година вече се занимавам само със залата и съм абсолютно уверен, че с това бих се занимавал и занапред.
А какво би посъветвал хората, които искат да се занимават с тази професия?
Ивайло: Бих ги посъветвал да бъдат всеотдайни, неуморими, сърдечни, позитивни и упорити.
Какви са плановете ти и тези на клуба за близкото бъдеще?
Ивайло: Нашите планове се правят изключително динамично и зависят от спортния календар и предстоящите състезания. Ще се придържаме към здравите тренировки и в пълна спортна готовност ще очакваме изненадите, които ни е приготвила новата година.
Има ли възможност, освен професионални спортисти, любители ентусиасти в различни възрасти също да посещават тренировките в клуба?
Ивайло: Точно това е най-интересното, че в нашия клуб изключително добре си партнират любители и професионалисти. Атмосферата, която създават любителите, е невероятна и съм им благодарен, че са избрали точно нашия клуб за място където да горят калориите 🙂
Още интересни разговори ще откриете във Facebook страницата на TrueStory.bg!
