Град на мечти – изтананикани, извикани или пожелани наум. Това е София. Очарователна, весела и шумна или кротко усамотена, тихо оставяща спомени. Различна всеки ден, но винаги интересна и разказваща нови истории, София чака да я изживееш, а не просто монотонно да крачиш по улиците ѝ.
Разкривайки най-чудатата страна на столицата ни, в която няма как да не се влюбиш, фотографът Иван Шишиев е от онези хора, виновници за няколко усмивки в повече на ден по лицата ни след само два-три клика във Facebook страницата „Етюд-и-те на София“. И след като прочетете вдъхновяващия ни разговор с него, ви съветваме да се отправите точно там!
Кой си ти?
Иван: Казвам се Иван Шишиев, известен понякога и като Барахир Грей! Публицист, нещо като фотограф, мързелив любител на града, катерещ се по покривите Карлсон без перка на гърба. Май думите ми свършиха. От шест месеца се занимавам с един проект в социалната мрежа, наречен „Етюд-и-те на София“, който миналия петък се сдоби и със своята първа изложба.
Откъде дойде вдъхновението за създаването на „Етюд-и-те на София”?
Иван: От София и хората, които крачат по улиците й всеки ден.
Снимка: „Етюд-и-те на София“
Какво търси обективът ти?
Иван: Чудатото, „необикновеното обикновено“, ако щете. А понякога и аз не знам! Обективът сам си ме води – един път ми показва добрата страна на столицата, а друг път – лошата.
И какво всъщност намира?
Иван: От старец с куче, през млади влюбени, до небесата над столицата, светлините ѝ и сградите, орисани да падат, забравени от населението.
Какво ни скицират етюдите на София – виртуозна пиеса, шахматна задача, живописно произведение или може би нещо друго?
Иван: Пиеса е! Но е разделена на толкова разкази, истории в историите и етюди, че пиесата просто отминава повечето хора, май и с живота е така!
Снимка: „Етюд-и-те на София“
Признай ни: кой е любимият ти етюд?
Иван: Един барелеф на феникс на улица „Алабин“. През лятото залязващото слънце го погалва с червеникавите си лъчи и каменната перушина на птицата се обагря като в огън.
А кои са -те?
Иван: „Те“ са ти, аз, хората по кафенетата, работещите, старците – движещият двигател на града ни!
В крайна сметка София е…
Иван: Мечта, романтика – можеш да щракнеш с пръсти и идеята за нея, споменът за столицата такава, каквато я знам, да изчезне. Това е София, точно толкова е крехка.
Снимка: „Етюд-и-те на София“
За какво в нея трябва да се оглеждаме по-често, за да не я „счупим“?
Иван: За малките неща. Онези, които карат целия часовник, наречен София, да работи. Ще забележите, че те са ужасно много. Не помня колко пъти картата на фотоапарата ми се е запълвала именно от тези малки нещица, леката доброта, и то тази, която остава само между двама човека. Гледайте за тях!
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още вдъхновяващи истории.
