Помните ли Ивелина Никова – дамата, която безапелационно спечели поетичното предизвикателство на Truestory.bg, наречено „Да говорим за любов!“? Е, романтичната писателка от град Провадия отново е тук, на страниците ни, защото издаде новата си стихосбирка, четвърта поред.
„В тебе аз ще остана“ излезе през лятото на 2015 г. Тя е резултат от партньорството на Ивелина с Издателска къща „Лик“ и редактора Красимир Тенев, които я подкрепят в поетичния й възход през годините. Новост е деликатното присъствие на художничката Радина Петрова. Нейно дело са корицата и илюстрациите в книгата.
Стихосбирката включва 57 стихотворения, които са свързани помежду си чрез логически и мисловни нишки. Акцент в тях, както и в досегашното творчество на Ивелина, са темите за надеждата и любовта във всичките й измерения. В нея отново откриваме „момичето с тъжните очи“ (както почитателите на поетесата обичат да я наричат), което още вярва в доброто, възкликвайки „Светът е хубав!“ и „Бъди добър, сине!“.
„Книгата събира в себе си аромата на липи, нежността на майчината прегръдка, стремежа към щастие и любов. Тя е предназначена за читатели от 10 до 110 г.“, обясни Ивелина пред Truestory.bg. Тя е убедена, че стихосбирката й е „поетично орисване, прошепнато от музата на любовната поезия Ерато“.
Първата книга, издадена от нея, се нарича „Златни нишки“. „Самото заглавие е носител на желанието ми всеки мой стих да се превърне в златна нишка, която до достигне до сърцата на хората“, казва писателката. Втората – „България в сърцето ми“, е съставена от стихове, посветени на родината. В нея също така са въплътени легенди и фолклорни обичаи. Третата, по думите на Никова, представлява пътуване към светлината. Нарича се „Копнеж по слънце“.
През последната година поетесата обръща поглед и към прозата. В момента тя подготвя новела с работно заглавие „Алтъна“. Действието ще се води в две родопски села, като в него се преплитат любов и омраза, раждане и смърт, красиво и грозно, добро и зло. Алтъна- главната героиня, е християнка, родена с белег на челото, заради който е изоставена от близките си в гората до с. Кутела, кърмена от вълчица и осиновена от семейството на мюсюлмани. Ивелина се надява да е готова с първата си новела до месец март 2016 г.
Новата си стихосбирка „В тебе аз ще остана“, както и досегашните три, поетесата разпространява лично, приемайки поръчки чрез страницата си във Facebook – „Ивелина Никова- стихове“. Там тя ежедневно общува с почитателите си, представяйки им творчеството си. Обещава занапред да помисли и за електронен вариант на книгите си.
Ивелина предостави няколко от стихотворенията от „В тебе аз ще остана“ специално за читателите на Truestory.bg. Насладете им се:
Прашинка любов
Очите ми една любов боде.
И ден ли e или e нощ… Не виждам!
Болезнено човърка ме, не ще
преситена от мене да си иде.
Със сълзите си нека я изплача
и с изворна вода да я отмия.
Да беше бурен – щях да го прекрача,
Да беше камък – да го стрия.
Как искам да я пратя вдън земя
аз тая песъчинка неуглèдна.
Изгубих вяра вече в любовта,
а тя пък ме заклева: „За последно!“
Прашинка малка – тоест мъж,
във ирисите ми днес тихо тлее.
Да! Мога да прогледна изведнъж.
Но мога и за миг да ослепея.
Дъхът на мама
Отново до мен си. Усмихваш се, мамо.
А минаха толкова много лета…
Отпускам глава върху твоето рамо,
край нас – аромат на липа.
Постлала си старите вестници, зная
и съхне по тях на липата цветът.
И днес, както някога, в моята стая
потайно вълшебства блестят.
Прегръщаш ме, мамо, и думи не трябват,
отгатва сърцето ти всичко за мен.
Сладни тишината, сладни като хляба,
разчупен с любов в тежък ден.
Съзнала отдавна, че по-свято нещо
от майчина обич и болчица няма,
горещо се моля по-дълго да сещам
дъха на липи и… на мама.
Щастие шарено
Все те търся, шарено щастие,
а пък ти все се криеш от мен.
Ту надничаш зад цъфнали храсти,
ту проблясваш във сивия ден.
Ту те виждам из детските къдри,
ту в гърненцето боб до огнището,
в детелина и в книга със мъдрости,
в бяла песен и слънчеви нишки.
Ти си в стръкчето цъфнало здравец,
корен пуснало в бащина къща,
във вода и надежда раздадена
и в приятеля, дето прегръщам.
Ти трепериш в напукани длани,
после свиваш в сърцето гнездо.
Ти си сън и последно желание,
ти си вик по неземна любов.
Дълго търсих те, щастие шарено
без да зная, че всъщност си в мен.
Най-накрая разбрах, че си дар,
който имам от първия ден!
Ако не вярваш…
Ако не вярваш, че съм истинска принцеса
и се съмняваш в синята ми кръв,
и питаш, и разпитваш откъде съм,
тогава, принце, да ти кажа първо:
Ела на гости, вкъщи до огнището
да отделиш от сива прах зрънцата,
да лъснеш пода, старите тави и нишка
по нишка разплети си суетата.
За баница накълцай после тиквата
и оседлай нощес шест бели мишки!
Едва тогава с трубадури ме повикай
и аз ще дойда в цялата си пищност!
Ако за тебе всичко е преструвка
и хич не ти се влюбва в „Сиромашка“,
не ме търси със стъклената ми обувка,
а по-добре си гледай трона! И забрави ме!
Пепеляшка
Светът е хубав!
Светът е хубав, много, много хубав –
когато сутрин се усмихне слънцето,
когато в пролетния дъжд се влюбиш
и сложиш във земята малко зрънце,
когато слушаш песента на вятъра
и вдъхнеш клонче люляк росно,
и поделиш си ябълка с приятели,
и в мислите си свободата носиш,
когато скъсаш първите кокичета,
пробили снежното сърце на зимата
и кажеш на любимия „Обичам те!“,
а на врага простиш и непростимото.
Ако поезията на Ивелина ви е докоснала, бихте могли да посетите страницата й във Facebook. Почитателите й от Варна и София ще имат възможност да се запознаят и поговорят лично с нея на следните дати и места:
Варна
29 октомври 2015 г., 18:30 часа
Център „Румелина – култура, изкуство, психология“
ул. „Роза“ 18 (до ХЕИ)
София
7 ноември 2015 г., 14:00 часа
Народно читалище „Светлина – 1940“
кв. „Стрелбище“, ул. „Тулча“ 20
За още красива литература, завладяващо изкуство, въздействаща музика, интересни филми и истински истории, заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook!
