Днес е чудесен ден! Ставам в 7 без 15. Отново вторник – всяка седмица по едно и също време, направо можеш да си свериш часовника по него, дето се вика. Та, ставам, без много да отлагам, защото скромният ми опит е показал, че не е добре да отлагаш неизбежното.
Днес е чудесен ден! Студено ми е. Вълнуващо чувство, което искам да запазя за след три часа, когато както ми подсказва синоптик.бг, ще се топя под лъчите на 38-градусов ден. Поредният. В стаята ми се носи хлад на бавни вълни, навън птичките се гонят и чуруликат, небето е синьо. От онова бледо-синьо, което можеш да видиш само преди 7 сутринта.
Следва чаша двойно кафе с мляко. Пълна догоре, разбира се, за да продължи удоволствието възможно най-дълго. И цигара – моя непреодолима сладост!
Минути за музика – жив ритъм, красива мелодия, джаз. Трябва да отива на този чудесен ден! Тромпети и тромбони!
Поклащам се в ритъм, отивам някъде другаде. Пътувам, без да се движа. Може би към някой плаж на разсъмване или в полите на някоя планина, където снегът се инати до началото на месец август. Вдишвам дълбоко. Някакво щастие ме изпълва тази сутрин, или може би хармония, мир, дзен? Както и да е, хубаво е. Безпричинното щастие е като харизан кон, не му гледаш зъбите. Приемаш го за чиста монета, радваш се, че е там и гледаш да не го загубиш.
Идва време за съдбовни решения. Кои дрехи ще изпотя до неузнаваемост днес? Нещо, което да позволява на въздуха да циркулира. Да живеят полите и роклите! (Моите съболезнования, уважаеми мъже!)
Бърз душ. Малко грим. Междувременно се заформя план за следващите час-два. Скачам на тролея, в без 15 слизам и пеша към любимия Районен съд, където ще прекарам от 1 до 2 часа. Не че има някаква полза от плановете. Аз лично си ги правя с ясната идея, че обикновено малко неща ми се случват така, както съм ги планирала. По-често се получават даже по-добре от планираното. Понякога всичко генерално се обърква. Преглъщаш, променяш подхода, мирогледа, или там каквото трябва да промениш, за да се справиш. Планът е само за морална подкрепа.
Излизам. Крача бодро към спирката. Слушалки в ушите, звук – усилен, колкото позволява чичко Епъл. Оставям музиката да определя темпото ми, а когато трябва да спра, на светофар например, лекичко си танцувам. Маркирам си, както казваше един приятел.
Когато си щастлив, светът ти се радва. (Може и да завижда малко…). Усмихвам се на хората и те ми се усмихват насреща. Добре де, може би тук малко преувеличих… Да речем, че не ми се цупят толкова. Сигурно така е по-точно казано. Но аз все пак имам чувството, че ми се усмихват. Искам да съм учтива и добронамерена с тях, искам да ги питам как е денят им, да им пожелая лека и неусетна работа, да им помогна с чантите. В дни като този обичам хората и вярата ми в тях е безкрайна. Всъщност, по принцип вярвам в тях, дори и понякога да ме разочароват. Така съм и със себе си. Всеки може да е човек, стига да имаш правилния подход към него и да се опиташ да погледнеш поне малка част от света през неговите очи. Тогава много на пръв поглед непонятни думи и действия намират своето просто и адски логично обяснение. Трябва само желание и търпение. Ако нямаш желание, никога няма да разбереш.
С риск да се повторя, днес е чудесен ден. Не че е особен с нещо. Не е ни най-малко специален. Нямам рожден ден. Не са ме повишили. Не съм влюбена. И не, не спечелих от Националната лотария, уви! Даже се сещам за много причини днес да е ужасен ден: вторник е, зверска жега, трамваят не върви (ремонти, навсякъде ремонти!), тролеят закъснява, работата е малък ад, важни и маловажни хора са преминали и са оставили след себе си тъга, самота, тревога, бъдещето е все така твърде замъглено… Ще пътувам или ще оставам? Да се бориш, или да търсиш алтернатива? Напрежение, негативи, навсякъде, във всекиго…
СТОП!
Тези последните неща изобщо не са ми на дневен ред. Открих и продължавам да откривам, че има милион начина да погледнеш днешния ден.
А аз днес избрах да съм щастлива!
