След „страх ме е” обикновено затваряш очи. Но в този случай решихме да държим нашите отворени, за да ви покажем тъжното лице на миналото, запазило безмълвните си останки в настоящето. Минало, изглеждащо по ужасяващ начин днес без ясно обяснение, но с особен ефект – носещ тъга и задаващ много въпроси без отговор.
Мястото, на което ви водим, се намира в град Хисаря и съвсем случайна разходка ни отведе там. Трябва да сте много вглъбени в мислите си, за да не забележите огромната сграда в центъра на града, чийто двор се е превърнал в почти непроходима джунгла. Но въпреки не особено приятната атмосфера, която се очертаваше да витае на територията ѝ, избрахме да уважим широко отворената входна врата.
Страховити детски рисунки по стените и изпочупени стъкла и порцеланови съдове по земята – такава обстановка посреща всеки, който се осмели да влезе в изоставената пететажна сграда. А решилите да го направят едва ли са много, макар че следите от живели наскоро бездомни хора на това място не липсват.
На всеки етаж от сградата откриваме по няколко еднакви по големина и разположение стаи, които навремето са разполагали със санитарен възел. Номерата над вратите им стоят и до днес. Плочките по стените в мазето предполагат, че то е било използвано като бани.
В двора намираме още една постройка, която разполага с огромна столова (предвид разположението ѝ), няколко кухни и перално помещение, за които днес ни говорят само няколко изтъркани надписа.
От по-късния си опит да получим подробности за мястото разбираме, че сградата е функционирала като санаториум за деца (Хисаря е един от големите балнеоложки центрове на България). Открихме списък на имената на паметници на културата, забележителности, институции и исторически местности на територията на община Хисаря, в който сградата е вписана (номер 51).
И тук идва логичният въпрос: Така ли трябва да изглежда една сграда паметник на културата? Занемарена, ограбена, опасна, плашеща? От място, оказващо помощ, лекуващо деца и работещо за най-ценното ни – здравето, да се превърне в къща на ужасите, пълна догоре с тъга и страх, отметната като поредното изоставено място в България. Чия е вината? Не сме чували за политически режим, който да насърчава подобно безхаберно отношение, макар че тази сграда изглежда е „преживяла” смяната на доста. И очевидно никой не е сметнал за необходимо да се погрижи за нея. Чували сме обаче за измиване на ръце и прехвърляне на отговорност, с които явно успешно се „гради“ разрушаването и обезличаването на страната ни.
Може би ви натъжихме, но добре знаем, че някои истории нямат щастлив край. И тази е една от тях. Затова за финал не ни остава друго, освен да ви поканим на една мрачна разходка из пустите коридори на детския санаториум, където скоро няма да личат и нашите стъпки, оставени там само преди ден. ГАЛЕРИЯ.
