„Има в живота моменти, в които ти се случва нещо, което, струва ти се, никога друг път няма да се повтори.“
Евгения Димитрова е българска белетристка, творила в началото на XX век, но някак останала в сянка, а след смъртта си е дори забравена. Смята се, че именно романът ѝ „Зара“, издаден за първи път през 1914 г. и достигащ до нас днес с помощта на изд. къща „Кибеа“, е първият психологически роман в родната литература. Акцентът на произведението е не само върху любовта, но и върху израстването на главната героиня – Зара. Читатителят успява лесно да си изгради представа за света на българската жена, но и за този на обществото преди началото на Първата световна война. Авторката е избрала да представи историята на Зара под формата на вписвания в дневник, обръщайки внимание на мислите и чувствата на самата героиня. Историите и преживяванията на младата българка са разнообразни и именно това привлича вниманието на читетеля. В текста можем да проследим универсализирането на добрите човешки качества както и психологизирането на децата. Не само в романа, но и в много от останалите си произведения, Евгения Димитрова изгражда майсторски образа на мъниците. Те често пъти загатват теми и проблеми, характерни за възрастните.
Любовта на Зара е главната тема в романа. Тя е чиста и възвишена. Тя е не само любов към партньора или силна страст. Зарината привързаност е съвкупност от обич към майката, партньора, приятелите. Героинята преминава през състояния, типични за всяка влюбена жена- от възторг и удивление, до ревност и разруха. („И често, когато не спях, стараех се да анализирам произхода на тая мъка, прецеждах всички мисли през съзнанието си и за мое възмущение откривах, че тая мъка е един вид ревност.“).
И ако в началото на текста Зара не признава семейното щастие: „То съдържа в себе си всички елементи на затъпяване: деца, грижи и съсредоточеност в тях, тих живот, мир, съгласие във всичко, спокоен сън и непробудна мисъл.“, то във финала на творбата тя споделя: „И омъжих се, без да подбирам“, защото „първите амбиции на всяка жена, каквато и да е тя, са две: едната – да се омъжи, другата – да стане майка“.
Романът се чете на един дъх, въпреки че е на повече от век. Темите му са все така актуални и днес, а разнообразитето от събития и герои го прави още по-интересен. Формата на дневник също спомага за опознаването на Зара и кара читателите да се запитат какво биха направили на нейно място.
Поръчайте бързо и лесно любимата си книга!
