Като заклет пътешественик, неизбежно усещащ в себе си необходимостта минимум от поне 2 пътувания в чужбина годишно, оценявам непознатите държави по няколко неща.
Обстановка – ритъмът на живот по улиците, спокойствието или нервността, които носят местните, начина им на обличане, порядките – дали са шумни, неподредени и хаотично движещи се из улиците, или с идеално спазване на правилата създават усещане за непогрешим ред.
Забележителностите – отдавна спрях да пътувам с ясно предначертан план и движение по графи от точка А до точка Б, но в “To do” листа ми, разбира се, присъстват всички интересни масово (и още повече по-тайните) кътчета, които правят града специален и заслужаващ да се види.
И не на последно място – храната! Огромна част от връзката ми с мястото, което посещавам, се създава докато седя на маса в някое типично, по възможност не туристическо ресторантче и се потапям в културата на хранене, опитвам типични ястия и напитки и наблюдавам каква точно им е цаката.
В това отношение Испания е страна, която никога не ми омръзва с разнообразието от доста простички в същината си, но примамливо вкусни ястия.
От една страна географските особености на страната предполагат интересна смесица от типично средиземноморска кухня по крайбрежието, свежи плодове и зеленчуци във вътрешността и разнообразие от месни деликатеси.
От друга страна, през вековете назад във времето, днешните испански територии са били под влиянието на много различни култури, всяка от които е оставила следи в съвременната испанска кухня. Гърците са дали своя принос с използването на зехтина, римляните – на ориза, арабите – на различни характерни подправки като канела и шафран и на смесването на сухи плодове и месо, а с откриването на Америка са внесени доматите, шоколада и картофите, без които популярната испанска тортия нямаше да достигне до нас.
Интересно е, че някои от най-известните испански ястия са базирани на съвсем прости рецепти, които лесно биха могли да бъдат направени със зеленчуците, отглеждани в градината или току-що уловените морски дарове.
За да не бъда голословна обаче, а и с желанието да предизвикам обилно слюноотделяне, ще ви разходя из някои от моите любими испански неща за хапване и ще ви дам някоя и друга рецепта. Въпреки че искрено ви препоръчвам да не се мъчите да приготвяте каквото и да било сами, а направо да си купите билет – в който и регион да отидете, няма да сгрешите.
1. La tortilla – без съмнение „испанският омлет“ tortilla е царицата на испанската кухня и то не защото е нещо специално, а защото може да бъде открита в абсолютно всеки регион на страната. Лесничката рецепта от картофи, яйца, лук, сол и мазнина е едновременно много приятна за небцето, а и допустима за всяко домакинство.
2. Paella – Думата „паеля“ всъщност е свързана не със самото ястие, а с характерния съд, в който се приготвя – дълбок тиган. Ястието е смесица от ориз с каквото месо и зеленчуци са имали под ръка работниците. Оригиналната валенсианска рецепта е с пилешко или заешко, но именно морските дарове са най-използвани за направата й в днешно време.
3. Tapas y pinchos (тапас и пинчос) – това са всички онези малки „хапки“ и „мезета“, които на места в Испания идват безплатно с поръчаното питие, а на други имате възможност да си поръчате от смайващо разнообразие. Много често чужденците не правят разлика между „тапас“ и „пинчос“ и ги слагат под общия знаменател „тапас“, но всъщност пинчос са хапки на клечка, а тапас – не. Думата”пинчос” идва от pincho – клечка за зъби, която преминава през хапката и я предпазва от разпадане, а “тапас” – от tapa – похлупак. Именно с това са свързани и градските легенди относно възникването на „тапас“. Според една от тях кралят (на места се твърди, че е Фернандо VII, а на други-Алфонсо XII) си поръчал чаша вино в някаква таверна и съдържателят, притеснен нещо да не замърси напитката на Негово Величество, я покрил с парче шунка. На краля обаче толкова му харесала идеята, че си поръчал следваща, и следваща, и следваща. Така правя обикновено и аз – следваща, и следваща, и следваща, особено когато разнообразието на тапас и пинчос предполага задоволяване на всякакви различни вкусове – морски дарове, шунка, маслини, наденички, панирани сиренца и какво ли още не. Най-голямото очарование на културата на „тапас“ е именно обстановката – шумна, приятелска, често навън на улицата и на крак.
4. Patatas bravas (пататас бравас) – картофите няма да ви изненадат, но онова, което ги прави специални, е характерния им сос.
5. Gazpacho (газпачо) е студена доматена супа, която се приготвя от домати, зелени чушки, краставици, листа от кориандър, чесън, лук, люта чушка, с добавен зехтин, сол и черен пипер. Обикновено се сервира с крутони или сухари. Има редица вицове, с които испанците се подиграват на незапознати с ястието чужденци, които предявяват претенции изстиналата им супа да бъде стоплена.
6. Cocido Madrileño (косидо мадриленьо) – испанска яхния с нахут, произлизаща от Мадрид. За да я приготвите, са ви необходими 400-500 гр. нахут, кокали от сушен свински бут (jamon), парче телешко месо, парче сланина, бекон, чорисо, картофи, 1 малка прясна зелка, моркови, лук, няколко скилидки чесън, сол на вкусоколо 2 литра вода.
Няма да минем и без десерти, макар и испанците да не са най-големите фенове на сладките неща – на първо място чурос. Наподобяват толумбички, но не са сиропирани, а се сервират поръсени с пудра захар и купичка течен шоколад. Това неизменно е една от най-любимите закуски на испанците. Друго сладко изкушение е крема каталана, който прилича на Брюле, но е само от мляко и жълтъци.
И преди съвсем да са потекли лигите ни, си заслужава да споменем, че непременно трябва да опитате и fabada asturiana (бобена яхния), pulpo a la gallega (октопод по галисийски), gambas al ajillo (скариди с чеснов сос).