С премиера започва Новата 2018 г. година за Театър „София”. На Голяма сцена можете да гледате „Палачи” – последната пиеса на Мартин МакДона, писана през 2015 г., отличена с престижни награди в Англия и предизвикала фурор в Лондон през 2016 г.
Годината е 1963. В Англия все още се изпълняват смъртни присъди чрез обесване. Хари е един от най-добрите и търсени палачи, които извършват тази никак не лека работа. Прави го бързо, със стил и уважение към осъдения – поне по начина, по който го разбира.
Но всичко се преобръща. Само след две години смъртното наказание е отменено. Как се пенсионират палачите? Какъв е животът им отвъд професионалните задължения?
Виждаме Хари в бара на съпругата му. Обграден от стари познайници, от любимата жена, от отнесената си дъщеря и любопитните погледи на журналист и бъдещите читатели на най-доброто интервю, което ще даде в кариерата си. Но един непознат ще внесе смут в иначе спокойното ежедневие в провинциалното градче в Северна Англия. Ще дойде със странното си чувство за хумор, зловещо излъчване и нахакан правоговор от Южна Англия. Ще дойде за кратко, но ще остави след себе си дълга следа, карайки ни да се питаме дали правосъдието е винаги точно, дали виновникът е наистина виновен, как се поправя смъртно наказание, след като вече осъденият е покойник, а е бил невинен… въобще – как се доказва истинската вина, забулена в подозрения, съмнения, предположения, предразсъдъци и страх?
В ролята на главния палач на сцената ще видим гост-звезда за театър „София” – Деян Донков. Темпераментният нрав на Хари е брилянтно изигран и не оставя място за скука или безразличие. В ролята на Шърли, дъщерята на палача, е дебютантката Мартина Троанска. На сцената ще видите още Илия Виделинов, Михаил Милчев, Николай Антонов, Пламен Манасиев, Лилия Маравиля, Юли Малинов, Сава Пиперов, Николай Димитров, Юлиян Рачков, Мартин Гяуров и Ириней Константинов. Сценографията е дело на Венелин Шурелов, костюмите – на Елица Георгиева. В специална ниша по времена спектакъла е композиторът, който изпълнява музика на живо – Дамян Михайлов. Режисьорът се спира на него, защото търси някой, която е „младият Пол Маккартни, без да знае, че е.” Дамян е младо момче, което тази година ще бъде абитуриент, а това е първата му голяма стъпка в създаването на музика за театър. Доста успешно при това. „Музиката – споделя Дамян, – е онзи културен елемент, който обособява разликата между поколенията”. И в живота, и на сцената е така. Духът на 60-те, останал белязан от сянката на „Бийтълс” и подвластен на ритъма на Елвис Пресли, са отправната точка за младия творец за спектакъла. Резултатът е повече от добър. А финалната песен ще стопли сърцата ви в този студен премиерен януари.
С превода на „Палачи” се заема Златна Костова, която зад гърба си има богата биография, редица преводни заглавия в различни жанрове, включително и други пиеси на МакДона. С предизвикателствата за предаване на български език на речевата характеристика на героите от Северна и Южна Англия Златна Костова търси варианти. За това не се учудвайте на характерното звучене на палача Хари – той е северняк.
Мартин МакДона е популярно име в света на театъра и киното. Сценарист, режисьор и драматург. Негови продукции се отличавани с куп награди, сред които и „Оскар”. Идеите му са провокативни, извън шаблона и стандартното. Наричат го „Кралят на черната комедия”. „Палачи” е доста класически криминален разказ, който засяга сериозна тема, превръщайки я в комедия, но и трагедия. Зрителят до края ще се лута между емоциите и въпросите, които се въртят в ума му. Двама са палачите на сцената, за част от героите има реални прототипи, включително и за палача Хари.
Стоян Радев е режисьор на постановката. „Това, което наричаме екстравагантно, понякога е просто истината. Истината е екстравагантна. Особено в епоха на пост-истина. И дори истината за нас самите да не е хубава, ние трябва да я приемем” – споделя той във връзка с работата по текст на екстравагантен автор, какъвто е МакДона. „Името на пиесата „Палачи” е в множествено число, не само защото палачите са двама. А и защото всички ние понякога сме палачи. Понякога самото ни мълчание ни прави такива…”.
Няма как да не се съглася. Ако за да бъдеш престъпник, е необходимо да извършиш действие, което нарушава закона и моралните норми, то за да имаш вина за неприятен развой на събитията… понякога и бездействието стига. И мълчанието също. Тъй като именно то се превръща в тих съучастник на злодеянието…
Краят на „Палачи” е щастливо-тъжен. Смешен. Трагичен. Оставя след себе си усещане като след нежна целувка по бузата, съчетана с тежък удар в стомаха… Със сигурност бихте се изкушили да изгледате постановката поне още веднъж до края на сезона!
