Какви са вашите спомени от детството? Кои са игрите, които са изпълвали дните ви? Какви са чувствата ви, когато се връщате към тях? Представете си, че тези въпроси се задават на хора, принадлежащи към различни десетилетия, живеещи на различни места, в различни политически и социокултурни среди. Техните отговори ще бъдат различни. Докато изживяваме детството си, не се замисляме за тези фактори, дори не подозираме, че те съществуват. Но съпътстващи годините, в които растем, всъщност ни белязват за цял живот.
Днес можете ли да играете на ластик с високите си обувки? Можете ли да се държите свободно в облеклото си от офиса? Справяте ли се с „ластика“ на ежедневието? Сгъвате ли фунийки, за да уцелите онези, които са „в другия отбор“? Броите ли със затворени очи, преди да тръгнете към преследването на някоя цел? Спазвате ли правила, които важат за всички? Измисляте ли нови? Смеете ли се високо? Притеснява ли ви случайно изцапаното по дрехите? Взимате ли решения с „Онче-бонче“? Трупате ли витамин D, докато се въртите в кръг на „Ринги ринги рае“? Влизате ли в забранени пространства, за да надничате към своето търсене?
Художничката Боряна Венциславова ни връща към спомените на своето детство – към игрите на 80-те, към миналото, като едновременно прави и политически препратки към настоящето. С изложбата „Истински игри“ , която бе открита на 1 февруари в Софийска градска художествена галерия, тя иска да припомни опита и спомените на нейното поколение, забавленията навън с игри на живо, с понякога прости и самоделни играчки. Използвала е различни видове медии, за да отправи своите послания – видео, фотография, текст, предмети.
В петканалната видеоинсталация в изложбата Боряна Венциславова показва едни вече пораснали деца, поканени да продължат играта на фунийки, игра на ластик, стражари и апаши, игра на ръбче. В провокираните ситуации, участниците играят себе си във вида си на работещи възрастни. Усеща се допълнителната им театралност, която често е характерна за всяка игра.
В разработването на проекта Боряна се е обърнала към свои познати с въпроса за кои игри от детството си се сещат, и избира да реализира във видеaта преобладаващите отговори.
Играчите в инсценираните ситуации са деца и възрастни, едновременно сериозни и невярващи, играчи по своему в техния собствен живот и играещи в нечия политическа амбиция, които всякога могат да отдадат своя кредит на доверие на играта и тя да се получи, или обратно – да се разомагьоса и разпадне.
Художничката иска да насочи вниманието към трансформацията на поколенията, която се обуслява и от политическите трансформации. Да провокира замислянето ни за символичните игри в ежедневието ни на възрастни, за задкулисните игри в преследването на интересите, за игрите в професията, за ролевите игри, в които всеки ден участваме, затова как зрителите често се превръщат в участници.
Едно от видеата, което припомня обикалянията в кръг по бельо около кварцови лампи в детските градини, иска да покаже ритуалносттта в игрите, но и това, че те не носят само забавления, а и усещанията за нещо странно и неприятно.
Играещото поколение за Боряна е онова, което е напуснало страната, и онова, което не е успяло да се реализира тук заради прекалената емоционалност и чувствителност, които е носело.
Боряна споделя, че като дете голяма част от времето си е прекарвала в игри по улиците на София. Игрите в нейното детство често са били повече от уроците и сериозните занимания. Израства в пространството между „Оборище“ и парка „Заимов“, кара кънки и ролери пред Паметника на Съветската армия, който е чувствала като детска площадка.
Именно този паметник е едно от местата, на които играят нейните герои. Тя е търсела разнообразни локации, с които да се идентифицира.
Според нея паметниците са част от историята, която не може да бъде изтрита, трябва да остават като знак и напомняне. Не трябва да се рушат, а да се развиват и надграждат.
„45 ластика се оцветяват в червено и се
връзват между дърветата на различни места
в града. Предназначението им е да пазят
гражданите от зло. Действието се засилва,
когато повече хора, предимно деца и
младежи, но и възрастни, скачат на ластик.“
Във фотографиите в изложбата Боряна насочва вниманието към суеверията и ритуалите в нашата култура, които намират място и в публичния образ на политическия елит. Фотографиите и текстовете към тях са отворени като послания за хората.
Според художничката хората трябва да повярват, че сами определят случващото се, а не се обуславя от сили, които идват отгоре.
В началото на изложбата са показани символите на едни от най-ярките спомени на нейното детство – Асамблея „Знаме на мира“ и „Кореком“.
Според нея свободите на отминалото време са били по-ясно дефинирани, сега са „уж свободи“, определени от задкулисието.
Можете да посетите „Истински игри“ в Софийска градска художествена галерия до 3 март. Куратор на изложбата е Вера Млечевска. Реализира се с любезното съдействие на Австрийското посолство в София и Федералното канцлерство на Австрия за изкуство и култура.
БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА е интердисциплинарна художничка, която работи в областта на фотография, филм/видео, инсталации, пърформативно и медийно изкуство. Нейни произведения са представяни в самостоятелни и групови изложби и на редица медийни и филмови фестивали. Отличена е с редица награди, признания и стипендии. През 2017 година е носител на наградата за изящни изкуствa на град Виена, през 2013 г. – на Австрийската държавна стипендия за изящни изкуства, 2009 start стипендия, 2006 награда на филмовия фестивал в Кьолн, награди за изкуство от Сузман щифтунг, Ото Путчер фонд и други. Била е резидентен артист в Банф/Канада (Банф Център), Атина (Снехта), Лондон (ACF), Рим (BKA), Нюkасъл (ISIS Arts), Бъркли (CEC Artslink), Лос Анджелис (MAK Schindler), Чикаго (BKA) и през 2019 ще бъде в Ню Йорк. Работите ѝ са включени в редица частни и обществени колекции.
Боряна живее и работи във Виена и София. Завършва магистратура в Университета по приложни изкуства, Виена. През 2017 е отличена с Австрийско гражданство за заслуги във визуалните изкуства.