Защото е лято или просто защото бирата е един от безспорно най-верните приятели и в радост, и в тъга, днес се заемаме да се поровим в архивите на кехлибареното ѝ минало. Въпреки че и без жокер можем дълго да я хвалим, избрахме да ви разкажем историята ѝ – записана черно на бяло и наистина впечатляващо интересна.
Бирата е една от най-старите напитки, позната на човечеството, а доказателства за съществуването ѝ има още от петото хилядолетие пр. Хр. – спомената е в писмената история на древен Египет и Месопотамия. Като повечето хубави неща, и бирата се появява случайно на този свят. Предполага се, че някакъв вид зърнена култура попада във вода и започва да ферментира.
Едни от най-големите любители на бирата са шумерите. Исторически сведения гласят, че златистата напитка имала наистина силно влияние в живота им, довело до култ към Никаси – богинята на пивоварството. Химнът, създаден в нейна чест, играе ролята и на първата в света запазена рецепта за приготвянето на бира. От нея става ясно, че за получаване на напитката шумерите използвали препечен и смачкан хляб, смесен с вода. Поради това, че полученото пиво ги правило „развеселени и безкрайно щастливи”, те с право я наричали „божествена”.
С времето бирата еволюира, преминавайки през всевъзможни вкусове, цветове и начини на добиване. Вавилонците приготвят 20 различни вида от кехлибареното питие, като го превръщат в удоволствие за предимно заможни хора. Цар Хамурали издава указ, с който налага ограничение на количеството бира, което може да се консумира дневно, според социалното положение на различните граждани. На заемащите важни постове било позволено да пият по 5 литра бира на ден.
Следващите, които отговорно продължават традициите в пивоварството, са гърците и римляните. Те вярвали, че бирата има свръхестествени свойства и собствен дух, който подчинявал този на консумиращия я.
Средновековието е периодът на разцвет в производството на бира. Варенето ѝ било основна задача на жените вкъщи. Поради масовата неграмотност по това време в Англия, кариран флаг посочвал мястото, където можело да се намери бира. Първообразът на английското пиво се наричал „ейл” и имал по-сладникав вкус от този, който познаваме днес. До края на XV век обаче той добил специфичната горчивина с включването на хмел в рецептата. До XVII век варенето на бира остава типично семейно занимание, след което започват да изникват и пивоварни за масово производство на напитката.
В момента в света съществуват около 9 милиона марки бира. Питието присъства без прекъсване в човешката история, без да омръзне или да бъде видоизмененo съществено. И тъй като сме хора, които уважават и ценят традициите, не ни остава друго освен да ви кажем едно вкусно „Наздраве”.
Още по темата: О, да! Ода за бирата
