Следващата истинска история се случва през далечната 1931 г. Денят е 13 юли, а мястото – София. На този ден – понеделник, една от най-големите германски банки спира да изплаща парите на своите вложители и кредитори (причините за това не са тема на тази история). Единствената банка в България, собственост на немски акционери (93%) по това време, е Кредитна банка. Още същия следобед евреите, „които обикновено са добре осведомени, предвидливи, съобразителни, но и страхливи”, започват първи да теглят влоговете си.
Директор на банката от българска страна е Марко Рясков – един от многото достойни българи, на които народната власт не прости. Той си дава ясна сметка за последиците от очакваното масово теглене на пари и взима необходимите мерки. Рано сутринта във вторник инструктира целия персонал, открива нови гишета за по-бързо обслужване на клиентите, намалява почивките, организира редовното зареждане на банковите клонове във Варна, Русе и Пловдив. В края на работния ден опашката от желаещи да изтеглят парите си е вече извън банката. На следващия ден положението става неудържимо, разнасят се слухове, че банката няма да издържи. Това е първият подобен случай в банковата история на България, за който сегашните ни управници или не знаят, или нарочно не са си взели поука.
Как постъпва Марко Рясков? Защитавайки интересите и доброто име на Кредитна банка, той защитава и цялата банкова система на страната. Това схващане се споделя и от тогавашното ръководство на БНБ. В сряда на обяд Марко Рясков представя своя план за действие. За да се изпълни обаче той в съответствие с тогавашните закони, е необходимо да бъдат проверени балансите на банката. Тази проверка се извършва от седем ревизори за една нощ (сряда срещу четвъртък). Докладът им потвърждава перфектното състояние на Кредитна банка.
Четвъртък е решаващият ден – опашката от разтревожени клиенти се вие около цялата банка. След като е осигурил финансиране от БНБ, Марко Рясков използва един малък психологически трик, който носи голяма полза – нарежда парите от БНБ да бъдат в малки купюри и да се разтоварват пред очите на изплашените вложители. Камионетките с идващите от БНБ пари постоянно разбутват тълпата пред банката. Този номер продължава през целия ден. На следващият ден – петък, банковият салон отново е пълен, но сред клиентите вече витае колебание дали да си изтеглят парите или не. Тук идва на ход и вторият трик на Марко Рясков – няколко подставени търговци, дългогодишни клиенти на банката, започват да пререждат опашката, внасяйки сериозни суми (между 1 и 5 милиона лева) с думите „Кредитна банка е солидна и твърда като витошки гранит”. Това окончателно разколебава обикновените вложители и петъчния следобед преминава в масово внасяне на пари обратно в банката.
Така всичко свършва. За пет дни. Това е нормалното време да се реши подобна криза. Ако държавата е стабилна, а банкерите – отговорни. А ето и думите на самия Марко Рясков по повод това изпитание: „Никоя банка в света не е в състояние да изплати в късо време влоговете на своите клиенти, както и изискуемите си задължения, без помощта на емисионната банка (разбирай БНБ – бел. авт.)”.
Неговата заслуга за разрешаването на банковата криза е оценена високо и малко по-късно Рясков е назначен за управител на БНБ, а впоследствие – и за министър на финансите (1935 г.).
На 13 септември 1944 г. Марко Рясков е арестуван и прекарва в затвора повече от шест месеца. След като не успява да го обвини в някакво престъпление, новата власт го изпраща в трудово-възпитателно общежитие (на няколко километра от Дупница). Заедно със стотици достойни българи той е принуден да копае и пренася камъни за разширението на ж.п. линията Дупница – Бобовдол. Поради слабата му физика и напреднала възраст (61 години), както и поради изтощението от лишенията в затвора, другарите на Марко Рясков решават да му помогнат (без да му съобщят за това предварително). Те успяват да убедят началството, че той е подходящ да поеме лавката на лагера. Когато научава за новата си работа, Марко Рясков категорично отхвърля поканата. През целия си живот той никога не се огъва пред трудностите, нито бяга от отговорност – това да остави другите да работят, а той да стои на топло – е под неговото достойнство.
В края на работния ден началникът на лагера изправя Марко Рясков пред целия строй с думите: „Вижте го, бе, тоя е бивш финансов министър, който не може с една лавка да се справи, а е управлявал парите на цялата държава. Такива са били всички министри на стария режим.”
Поуката оставяме на вас.
