Заминавам.
Има толкова скрити емоции и дълго премисляни решения зад тази дума. Бягаш от нещо, но изоставяш друго. Усещаш сърцето си, тръпнещо от щастие за ново начало и в същото време – разбито от звука на затворената врата зад гърба ти. И тихо оставяш бурята да премине през тялото ти – часове, дни, седмици. Не знаеш колко точно ще продължи. Знаеш само, че след нея ще изгрее слънцето, което ще ти подари топлина и уют в новия ти дом.
Защото Италия е прекрасна. Красива в горещите си летни дни – краде от дъха ти, но ти нямаш нищо против да се разхожда по загорялата ти кожа и прашните ти боси крака. Закъсняваща с южняшката си усмивка, на която не можеш да се разсърдиш дори за малко. Италия, даряваща ти усещане за свобода с гледките към безкрайните си поля, морета и планини, на които искаш да се любуваш вечно. Италия, емоционална и влюбена. Силна във вярата си. Благословена с историята си и с добрите хора, които ражда.
Колко хубаво е да я живееш само: със залезите ѝ, изгарящи в очите ти. С езика ѝ – като приказка, със смеха ѝ – като песен.
Щастието е миг, който сам избираш колко дълго да помниш. Аз избирам да помня този вечно. Матера, градът, който се превърна във втория ми дом. Желанието ми да бъда полезна за това място. Стъпките в Sassi di Matera, отекващи сред тесните калдъръмени улички. Луната над Parco della Murgia. Звездите от терасата ми. Новите хора в живота ми, които днес мога да нарека семейство.
Два месеца vita bella – grazie!
Ще пазя този красив живот в сърцето си.
Водещо изображение: TrueStory.bg