Отскоро на територията на Студентски град съществува компостер, в който можете да изхвърляте на воля част от битовите си (органичните) отпадъци. Там е мястото на остатъците от плодове и зеленчуци, използваните кафе и чай, яйчените черупки, листата, тревата, дървесината. Избирайки да ги изхвърлите точно на това място, помагате за превръщането им в „компост“ – естествен подобрител на почвата. Повече за проекта, реализацията и поддръжката му, научете от една от замесените в него – Йоана Стоянова.
Съвсем набързо – кажи ни коя си ти 🙂
Йоана съм аз – от Горна Оряховица, но от 4 години уча в София, като през 3 от тях живях в Студентски град. Завършвам културология тази година, но се интересувам от темата за боклука и въобще оползотворяването като акт човешки 🙂
Като начало – обясни ни накратко какво представлява компостерът.
Във вида му в Студентски град (между блокове 50 и 38, точно зад павилиона за плодове и зеленчуци) представлява зелен кош от рециклирана пластмаса с капак, хаха (с калифорнийски червеи, подарени от Димо от Waste no more). Просто за обществени места е по-добре да е нещо затворено и спретнато наглед, иначе би могъл да се направи от всякакви подръчни материали или пък, както баба ми на село – просто една купчина от градински остатъци.
Вътре в самия компостер червеите и другите насекоми си вършат работата по преработването на всичко в компост.
Как дойде идеята за създаването му в Студентски град?
Най-вече, защото живеех там и имах нужда да продължа да си изхвърлям суровите отпадъци по тоя кръговратен начин, а ми липсваше пространство за целта. Не ми се иска да спекулирам с темата за Студентски – място като място. И там могат да виреят смислени неща, ако се организират хора около тях.
Каква е системата за изхвърляне и за какви отпадъци е предназначен компостера?
За момента компостерът се намира в малко, оградено с лека ограда, пространство, което се заключва. Ако е съвсем незащитен, вероятно бързо би изкушил, разбираемо, някой събирач на пластмаса.
Всеки може да оставя в торбичка вътре през оградата органичните остатъци, а аз и още един доброволец, с когото имаме ключ, ходим да ги изсипваме в компостера. Засега това е системата, но би могла и да е много по-устойчива и разумна. Нека потръгне процесът, пък ще го измислим заедно как ще е по-лесно. Ако има още доброволци, с които да се редуваме, ще е супер.
За отпадъците – изхвърлят се всякакви сурови остатъци от плодове и зеленчуци, пакетчета чай, утайка от кафе, листа, трева, билки, клони, черупки от яйца, дървесина, картон… А не се изхвърлят всякакви животински продукти (месо, млечни, риба, кокали), сготвена храна, мазнини, пластмаси, метал.
С чия помощ се реализира идеята?
Тя по-скоро се реализира с моя малка помощ, а по-сериозната проектна част е дело на Асоциацията за устойчиви практики „Нашият квартал“. Първата подобна квартална зона за компостиране е тяхната в Княжево.
На мен ми се искаше, откакто започнах да живея в Студентски, да има място, където да изхвърлям суровите отпадъци – така, както бях свикнала и в Горна Оряховица в двора на къщата ни. Та, на миналогодишния форум „Ключ“ се запознах с Ирена Събева и оттам се започна.
Кандидатствахме с проекта към Програма „Зелена София“ на Столична община и получихме финансиране. С него бяха закупени пейки, кошове за смесен боклук и растения за засаждане. Звучи супер, но кошовете се препълваха, без някой да отговаря за изпразването им, а цветята и храстчетата бяха окосени с все тревата… И тук се отварят много въпроси, свързани с поддържането на осъществени такива проекти.
Иначе от помощ ми беше опитът от стажуването и приятелството с „Фабрика за идеи“.
Защо е важно да мислим в тази посока на изхвърляне и преработване на отпадъците?
Нека не мислим прекалено обаче 🙂 Да речем, че е просто повод да си припомним някои основни нещица, свързани с това как и какво консумираме и как е логично да се отнасяме с „оставащото“.
Иска ми се да не се налага да се говорят толкова тези неща. Нормално е всеки материал да си има своето отредено място за изхвърляне, където максимална част от него да се преизползва, или в случая с компостирането – да се превръща в хумусоподобен материал. Не е кой знае какво усилие, иновация и пр.
Иначе по-важната тема, според мен, е как се отнасяме към такива общи пространства и на кого му пука. Ето, сега този парк е просто леко погъделичкан – може да бъде съживен според желанията на хората, които живеят наоколо. Компостерът, освен прагматичната част с боклука, е там да покаже, че мястото е на разположение на въображението ни.
