Какво знаете за Северна Корея? Може би това, което се избълва последните години в новините – за ядрения “флирт” на страната със САЩ. За Ким Чен Ун и бронирания му мерцедес? За култа към личността му? За срещата между него и Доналд Тръмп. Не, не. Тук няма да говорим за Ким Чен Ун. Вместо това всички ще обърнем погледи към Йонми Парк.
Коя е Йонми Парк?
Родена на 4 октомври 1993 г в Хесан, когато майка й е бременна едва в седмия месец. Йонми Парк ссе появява на света в една от най-студените части на Северна Корея – прекалено малка, на прага между живота и смъртта, но успява да се пребори, да го прескочи и да вдиша от ледения въздух. Докато е малка, живее заедно със сестра си, майка си и баща си в патриархална страна, в едноетажна къща, кацнала на хълм над железопътна линия. Семейството преживява в мрак и студ, но отношенията им един към друг са топли и честни. Те живеят, боготворейки великия водач, управляващ страната с желязна ръка, а повечето й сънародници го смятат за безсмъртен. С годините водачите се сменят, но култът към личността остава. Обществото, в което живеят, тачи най-вече семейните връзки и лоялността към партията и упоритата работа, която обаче не гарантира нищо друго, освен оцеляване на ръба. Благоприятните възможности зависят от кастата, към която даден човек принадлежи. След щателна проверка за произхода на всички граждани, хората биват разделяни на групи – според лоялността им към режима; а ако в семейството има човек, който е извършил престъпление, цялото семейство е опорочено и носи клеймото на престъпници. С времето и разпада на Съветския съюз обаче, подкрепата от сателитните страни и Русия към Северна Корея намалява и изчезва съвсем, а хората са принудени да се хранят рядко и да оцеляват на предела на възможностите си. Като това включва и да извършват престъпления.
Преди този момент семейство на Йонми е единно и сплотено, известно време дори се радва на сравнително охолен за стандартите на Северна Корея живот. Баща й се опитва да развива бизнес, майката на Йонми му помага всячески, а тя и по-голямата й сестра се налага често да остават сами и да се грижат за домакинството. Всичко обаче се променя един ден, когато баща й попада в лапите на режима и малко след това в затвора. Семейството й е белязано с клеймото на пръстъпници. Следват трудни години на глад, лишения, сковаваща болка и студ, които семейството понася, но не се предава и смело продължава да се бори.
Йонми Парк е само на 13 години, когато с майка й решават да избягат от бедността в Северна Корея, да загърбят миналото си, попадайки в ръцете на китайски трафиканти. Сестра й вече е тръгнала по трънливия път, водещ към “свободата”. Нещата обаче не се развиват по първоначалния им план. Детството й тръгва под нарежданията на трафиканти и гангстери, минава през лишения и измами, за да продължи през Монголия и да я отведе в Южна Корея – нещо като Обетованата земя за нея и семейството й. Но по пътя, едва на 14-годишна възраст, тя губи баща си, а сестра й е изчезнала от почти година. Вижда как изнасилват майка й и понася болезнени и тежки моменти, които ще бележат детството й завинаги. Заедно с майка си обаче тя успява да прекоси ледени реки и пустиня; да следва звездите и най-накрая да намери бленуваното спасение в Южна Корея, където по-късно и да се събере със сестра си и да започне да говори открито за режима в Северна Корея, както и за посегателствата върху човешките права в Китай. Пътува в Европа и САЩ и споделя преживяванията си. Историята й е едновременно тъжна, но вдъхновяваща, звучи немислимо, но е трогателна. Може да я чуете тук (видето е на английски):
https://youtube.com/watch?v=ufhKWfPSQOw
А също така да я прочетете – книгата ѝ „За да живея“ може да се намери из родните щандове.
Това не е само изповед, а история за потисничество. За храброст. От човека. За човека.
