Предопределеност и разклонения
Замисляли ли сте се за онези моменти в живота, от които пътят, по който сте поел, е могъл да се разклони и да ви отведе другаде? Определяли ли сте онези ключови моменти, в които може би сте се колебаели и сте последвали интуицията си, в които субективни фактори са oбуславяли решенията ви и някак са ги вземали вместо вас, в които съзнателно сте знаели какво правите и е било точно онова, което сте искали да бъде? Спомняте ли си ги още? Връщате ли се към тях? Питате ли се какво би било днес, ако…? Какво щеше да бъде занапред? Представяли ли сте си различни сценарии за живота си? И щяхте ли да останете същите? Щеше ли резултатът накрая да е един и същ, независимо от различните пътища? Или множество разклонения след всяко малко решение и незначителна реакция преобръщат живота така, че накрая само имената остават същите, но не и личността? Ще срещаме ли едни и същи хора в различните версии на живота си? Ще имат ли същото значение за нас – или някои главни роли ще преминават във второстепенни и почти случайно подминати?
4 версии за живота на един човек
Романът на американския писател Пол Остър „4321“ излиза през 2017 г. У нас е преведен през 2018-а от Иглика Василева. Издателството е „Колибри“.
Това е книга, която ще искате да прочетете на един дъх, но обемът й няма да ви го позволи. Близо 800 страници разказват 4 версии на живота на Арчи Фъргюсън – син на еврейски имигранти в Америка. Това са 4 многопластови и наситени истории, които развиват личността на героя и правят портрет на американската действителност с фокус върху 60-те години на 20-и век, върху културния подем и политическата разруха. Обемът на книгата може и малко да ви уплаши в началото – с разклоненията на историите, които ще последват, с преливанията и отдалечаванията между тях, с объркването, което може често да настъпва. Но това са страници, чиито прелиствания няма да разберете кога сте направили, а после всичко ще застане на мястото си.
Америка през 60-те в „4321“
Докато образът на Арчи Фъргюсън се видоизменя във всяка от 4-те истории, то историята на американската действителност се разгръща и допълва в хода на цялата книга – с фактите, които я белязват, с темите, моделиращо обществото, и обществото, опитващо да моделира историята, с американската военна политика, с антивоенните движения, с публичните убийства и масовите безредици, с изправянето на хората с различен цвят на кожата един срещу друг. Това е книга за разделението между Севера и Юга, за случилото се във Виетнам, за нерационалността на света и неадекватността на политиките, които трябва да го правят по-добър. За политическите и социалните фактори, преобразяващи градовете. За хората против войната, против расизма, против империализма и против бедността. И за другите, които ги разбират, приемат и подкрепят. За Америка като страна на разделението, на поляризацията, на невъзможността за чуваемост. За „историческите удари по колективната нервна система на обществото“. За парадоксите в политическите думи и действия, за войната като „злополучие с добри намерения“, за студентските протести като „революция в миниатюрен вид“ или „революция в куклен дом“, за провокациите в затворите, за политическия метеж срещу „свои“. За войните, които все не свършват. За смелостта на душите в студентските години, за идеалистичните представи на младостта и сблъсъка й с реалността. За манипулативността на голямата преса и чаровността на малките хартиени издания. За очарованието на Ню Йорк и за отблъскващите му лица. За зараждането на субкултурите, с промяната в културата – от радиоприемниците до цветните телевизори, от посланията на рекламите – до темите в книгите и във филмите. 4321 разкрива символичните фигури в американския живот през 60-те – политици, спортисти, тв водещи, журналисти, актьори, музиканти, художници. Това е книга и за пъстротата на живота и възможностите на света. За „смехориозността на всичко“.
„Светът гъмжи: Всичко може да се случи“.
„4321“ е за чистота на детските спомени, за получената топлота от близките, за роднините, които никога повече няма да искаш да срещаш. За лудостта, объркаността и изгубеността на тийнейджърските години. За постепенното утвърждаване на личността и откриването на себе си, което винаги е за малко и никога не е финално. За уважението към родителите, за непоносимостта към тях, когато не са били създадени необходимите връзки. За израстването на родителите ни пред очите ни и за тяхното падение като хора. За белезите на остаряването.
За ролята на спорта, книгите, филмите и музиката в изграждането на човека. За избавленията, които носят. За американската литература, античните трагедии и френската поезия. За страстта към писането и пречистващата му същност. За четенето и писането като разширяване на душата. За журналистическия усет и непоносимостта към пресата.
Това е книга за приятелството като общуване на сродни души, за приятелството като сблъсък на характери. За смъртта на близък приятел и общуването цял живот с него. За самотата и неразбирането, за пълнотата и хармонията.
За любовта като споделеност на вижданията и схващанията към света, като разговори и новооткрития. За любовта просто като секс и безчувтвеност. За любовта като страст и пълна принадлежност. За любовта като пълна отчужденост и счупеност. За чувствата, които се променят във времето единствено заради времето. За чувствата, които времето не може да промени. За любовта извън самоограниченията, извън наложените норми и обществените очаквания. За еднополовите отношения, за нормалността на „двупистовите хора“. За преминаването на позволените граници. За очарованието на колежанския живот, за неговото безсмислие и измислена важност.
Това е книга за страстта към живота и непоносимостта към него. За смеха като оръжие срещу живота, за сълзите от оръжията на живота. За истините, които сякаш ни удрят в корема и се чудим как да се изправим. За живота, „който танцува“. За търсенето на философския смисъл на живота и самоубийството като изход. За липсата на пари, за спокойствието от парите и парите като унищожителен фактор. За бягството към алкохола и дрогата. За хаотичността на света , защото „кой човек с всичкия си може да твърди, че светът е разбираем“, и за озобилието в него – „Светът гъмжи: Всичко може да се влучи“.
„4321“ е за малките разклонения, които напълно променят пътя. За разминаването ни със събитията, които е трябвало да ни се случат, а само са ни докоснали. За случването на събития, които сме могли да подминем, а преобръщат живота ни. За лесното преобръщане на историята, след което животът естествено продължава.
За неочакваното появяване на спомените, за тяхната прекъснатост, нецялост и особена логика. За необходимостта да заменяме изградени вече образи с измислени, за прехвърлянето им напред, където ги няма. За онези символични моменти в живота ни, които прехвърляме към следващи или непрекъснато се връщаме към тях. За (не)случайните хора, които влизат в живота ни и допълват част от нас, стъпвайки върху емоционалните мини, които носим.
„4321“ е за различните същности у всеки, които понякога се допълват, понякога си противоречат, разминават се и взаимно се отричат. За изчезването ни през годините – как никога повече не сме същите, и как все пак успяваме да оставаме верни на себе си.
За живота като „комбинация от биологична съдба“ и „непридвидими исторически факти“.
