Мнението първоначално е публикувано в блога на Arteka.bg. Заглавието е на TrueStory.bg.
Казват, че възрастта била просто едно число, което нищо не значи.
И това вероятно е така. Човек не се променя на рождения си ден и на 30 години не си чак толкова по-различен, отколкото на 29.
И въпреки това 30-ият ти рожден ден е малко по-различен.
Да си на 20 и няколко е чудесно време. Това е времето, в което се изграждаш като личност, това е времето, в което учиш и едновременно започваш да работиш, развиваш се, постоянно си в движение.
Танцуваш заедно с мухите в главата си.
Всичко това би следвало да доведе до едно осъзнато и щастливо съществуване в 30-те ти години, когато вече вероятно имаш стабилност, семейство, дом, деца.
Това обаче не винаги е точно така. Представите ни за нас самите на 30, докато сме на 20, са едни. Реалността, когато наближи 30-ият ни рожден ден, не винаги е точно такава.
И в навечерието на 30-ия си рожден ден започваш да се питаш дали си направил всичко, което е трябвало (въпреки че какво е „трябва“?), всичко, което си искал, докато си бил на 20 и няколко.
Тежки размисли, които по принцип не са подходящи за празник, но които са неизбежни.
Ставам на 30 години след една седмица и с екипа на Arteka.bg решихме, че това е подходящ момент, в който да поразсъждаваме за тази емблематична възраст. Защо емблематична? Без да драматизирам излишно, трябва да признаете, че е малко или много такава. В смисъл, че като кажеш, че си на 30, хората вече очакват от теб доста повече зрялост, отколкото когато си бил на 25. Очакват решенията ти да бъдат по-мъдри и обмислени, повече насочени към логиката, разума и правилните житейски избори.
[bctt tweet=“Което е малко изнервящо, докато мухите все още танцуват в главата ти.“]
Или, както пеят Owl City във „Fireflies“,
A foxtrot above my head
A sock hop beneath my bed
The disco ball is just hanging by a thread
Има я и една друга гледна точка – прословутото „30 са новите 20″. Която общо взето казва, че в днешно време хората имат много повече възможности, повече избори и като цяло повече неща, които да правят и на 20, и на 30. Което води до малко по-късно „усядане“, малко по-късно самовъзприемане като сериозен възрастен човек.
Може и така да е.
Възрастта вярно е просто число. И все пак мисълта, че след една седмица вече няма да мога да използвам „20 и“ в изречение, в което казвам на колко години съм, малко ме потиска.
Или плаши.
Или може би е друго. Може би е естествената човешка мини паника, която се появява при всяка житейска промяна. Да, смяната на 29 с 30 може да не звучи като кой знае каква промяна, но всъщност е. Дори и да я гледаме само като повод да преосмислиш нещата.
А всяка промяна плаши, което е напълно нормално.
Но пък няма как да израстваме, ако не се променяме. Нещата не могат да стоят на едно място, времето тече само напред, а свещите върху тортата стават винаги повече и никога по-малко.
Което е хубаво.
Ако не се отърсим от какавидата, никога няма да станем пеперуди.
Автор: Славена Захариева
Снимка: Flickr.com
Още статии по темата:
Nights in White Satin. Какво е да си на 60?