Кое пречи на градовете в България да изглеждат спретнати и организирани? Кои са пороците на градската среда у нас и как могат да се преодолеят те? Откъде трябва да започне промяната? По тези и други теми, свързани с градското развитие, Truestory.bg разговаря с арх. Валери Гюров, съосновател на сдружение „Трансформатори“ и компанията за градски дизайн Urbanik.
Арх. Гюров, бихте ли се представили на нашите читатели.
Валери Гюров: Роден съм в София преди 33 години. След неуспешния ми опит да стана пилот във „Формула 1“ се насочих към архитектурата. Завърших следването си в Германия, защото нямах времето, а и желание да се готвя за приемните изпити в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). След близо 7 години учене и работа в Щутгарт се прибрах в България, където започнах работа при арх. Станишев. През 2009 г. кризата ме подтикна да сменя посоката и да се посветя изцяло на сдружение „Трансформатори“, което тъкмо бяхме основали с още петима приятели – Делчо Делчев, Анна Калинова, Тодор Атанасов, Мартин Ангелов и Августина Велева.
Доскоро името Ви се свързваше именно със сдружение „Трансформатори“. От известно време насам имате нов проект – Urbanik. Бихте ли ни го представили като дейност, инициативи, партньори. Кой участва в него?
Валери Гюров: В началото на 2014 г. с „Транформатори“ спечелихме първа награда в конкурса на Българския център за нестопанско право (БЦНП) за социално предприемачество за неправителствени организации с идеята за бизнес, насочен към велоинфраструктурата с работно заглавие „Веловръз“. В течение на проекта решихме да разширим обхвата на действие върху градската среда като цяло, оттам дойде и името Urbanik. Идеята зад тази нова фирма, която е собственост на сдружението, е да предлага качествени продукти и услуги в областта на градския дизайн. Към момента ползваме като работно пространството на Лабораторията за градски дизайн, намираща се в задния двор на УАСГ, за някои от прототипите и макетите използваме машините и познанието на SmartFabLab.
Понастоящем аз ръководя фирмата, а в различните дейности и проекти се включват различни колеги от „Трансформатори“, като целта ни в момента е да изградим траен и сплотен колектив до края на годината, който да се фокусира изцяло в новите ни инициативи.
Арх. Валери Гюров е седнал върху box модул – решение на Urbanik за градината, двора, междублоковото пространство, парка или площада. Модулите могат да бъдат използвани като места за сядане, кашпи за озеленяване или комбинация от тези функции. Снимка: Личен архив
Каква е целта на Urbanik? Какво искате да постигнете с тази марка?
Валери Гюров: Често се шегуваме, че искаме да изградим градския еквивалент на IKEA, колкото и смело да звучи това. Желанието ни е да предлагаме качествени и смислени неща, растежът ще дойде впоследствие след много упорита работа надявам се.
Кои са пороците на градската среда у нас? Кое липсва на големите градове, за да изглеждат възможно най-добре?
Валери Гюров: Основните пороци са свързани с навиците ни като общество – от изхвърлянето на фасове по улиците, включително и от автомобили с пепелник, през паркирането по тротоари и зелени площи, до проявите на чист вандализъм върху пейки, детски площадки и други елементи на градската среда. От друга страна идват некачественото строителство и лошата поддръжка на градската среда у нас – пътни настилки, тротоари, шахти, стълбове и прочие. Големите ни градове се нуждаят най-вече от разумно управление и поддръжка. Ако на управленско ниво приоритетите за градско развитие са подредени правилно, резултатите ще са видими след броени години.
От кого зависи това? Гражданите или институциите трябва да са водещи в създаването на по-приемлива среда? Как всъщност започва процесът на осъзнаване и действие?
Валери Гюров: Процесът на градско развитие в идеалния случай трябва да е двупосочен: смислена политика и планиране от горе надолу на държавно и местно ниво, както и граждански и обществени инициативи от долу нагоре. Един добър съвременен град трябва да предлага добри условия и среда за живот на всички свои граждани и гости. Ключов фактор според мен е начинът ни на придвижване в града, защото той рефлектира най-силно върху средата, която обитаваме. Ако всеки от нас има безупречни условия за придвижване пеша, на колело, с градски транспорт или личен автомобил, вярвам, че малко хора ще избират най-скъпото и неефективно решение, тоест колата с единствен пътник, какъвто е най-често срещаният случай в момента. Процесът на осъзнаване според мен е започнал отдавна с навлизането на интернет и възможностите за пътуване извън България, просто нещата стават бавно и с много усилия и желание от страна на граждани и администрация.
Кои са вашите решения на този проблем? Какво желаете да направите?
Валери Гюров: Ние трудно бихме могли да предложим готови цялостни решения, особено на ниво град, защото управлението му е изключително сложен процес. На първо време ще се стремим да предлагаме малки, но смислени неща, които да подобряват ежедневието ни. Желанието ни в бъдеще е да участваме и в по-мащабни градски проекти, които да се случват по прозрачен начин и на конкурсен принцип.
Арх. Валери Гюров. Снимка: Личен архив
Имате опит от живота си зад граница. По различен начин ли се справят чужденците с градските проблеми? Интересуват ли се от тях повече от нас, имат ли изградени системи за реакция и действие, обикновените хора имат ли съзнание за тях?
Валери Гюров: Според мен всичко започва още от възпитанието в най-ранна детска възраст, когато семейството и средата, включително физическата, създават нашите навици като граждани. Градската среда е пряко отражение на обществото, което я обитава, затова и тя е различна на изток, запад, север и юг. Съответно проблемите в Западна или Северна Европа са доста по-различни от тези у нас. Животът в Германия е уреден почти перфектно, а на ниво град това води до една почти стерилна градска среда, бих казал. В Щутгарт, където живях близо 7 години, малко след заминаването ми се разрази много сериозен конфликт около защитата на централния градски парк от гражданите и жертването на част от него в името свръхскъпия проект „Щутгарт 21“. Обществото буквално беше разделено на две в позициите си „за“ и „против“. В България тепърва се оформя активно гражданско общество, което неминуемо ще доведе до позитивни промени през идните 10-15 години. За съжаление голяма част от обществото ни е изключително пасивна, що се отнася до въпроси като политика, градско развитие или околна среда.
Бихте ли ни посочили добри примери от други страни, които можем да следваме или пък от които бихме могли да „откраднем“ идеи?
Валери Гюров: Добри примери човек може да открие в почти всеки европейски или световен град. За мен водещи в световно отношение са градовете, които предлагат добри транспортни решения за всички свои граждани, като пример ми изниква Берлин. Наскоро имах възможността да се запозная с хората от офиса за устойчиво развитие в Денвър, ключовата фраза там беше предоставянето на множество възможности за придвижване, а не фокусирането само в една посока. Съответно градът е изградил най-дългата веломрежа в САЩ. Но един съвременен град има нужда и от перфектни условия за развитието на бизнес, което включва условия за работа и живот, транспорт на хора и стоки, добри обществени услуги.
Как си представяте София и големите ни градове след 10 години – при най-добрия и при най-лошия сценарий?
Валери Гюров: В оптимистичната прогноза градът ни ще има прогресивна градска управа с визия за бъдещето, а това ще се отрази и на градската среда с повече пространства за пешеходци и велосипедисти, с безупречен градски транспорт и все по-малко нужда от използването на личен автомобил за ежедневни нужди.
В лошия сценарий ще продължим да работим и строим на парче, без да решаваме проблемите в тяхната основа.
Как се отнася Urbanik към българското село? Имате ли цели и там или пък идеи, които биха могли да го засегнат?
Валери Гюров: Интересен въпрос! Тенденцията в глобален мащаб е все повече хора да живеят в големите градове, което у нас е много силно изразено и за съжаление е видно от обезлюдяването на цели села и региони от страната. Надявам се в бъдеще на национално ниво да бъдат създадени мотивиращи условия за земеделие, животновъдство и въобще живот в малките населени места у нас, за да не останат те като призраци от едно отминало време.
В момента имаме идея за трансформация на едно детско селище, което предстои да бъде изоставено, но проектът е още в много ранна идейна фаза. Като цяло приветстваме всякакви инициативи, които са насочени към съживяване на българските села и при възможност бихме подкрепили подобни проекти.
За какво мечтаете?
Валери Гюров: Мечтая България да се превърне в добро и сигурно място за живеене с перспектива за реализация на младите.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там ще ви запознаем с още идеи и инициативи, които вярваме, че ще променят към по-добро света, в който живеем!
