Добро утро? Или може би добър ден? Кога и как попаднахте на тази статия? Дали се срещаме, докато пиете сутрешното кафе, или след като току-що децата ви са заспали? Знаете ли коя съм аз и знаете ли къде сте?
Тези въпроси звучат като началото на всеки екшън: героят е отвлечен, тъкмо са свалили превръзката от очите му и той осъзнава къде се намира. Тук обаче става въпрос не за художествена измислица, а за самата реалност на двадесет и първото столетие, в което ежедневно попадаме в лабиринт, в който информацията и дезинформацията играят на криеница и, почти като във филм на Кристофър Нолан, е трудно да различим истина от сън. Големите компании като Facebook, Google, Amazon и Microsoft изчисляват, че притежават информация в размерите на 1.2 милиона терабайта. Общуването е по-глобално и достъпно отвсякога, но свободата на словото има и тъмна страна под формата на масова дезинформация, всяване на паника, агресия или чисто и просто губене на време.
Какви са целите на съвременната “жълта” интернет журналистика и как да се научим да я избягваме?
Журналистиката е преживяла множество набези на фалшиви новини много преди да бъде дефинирана като професията, която познаваме днес. През 16. век във Франция например са публикувани т.нар. “canards”, информиращи хората за събития, които никога не са се случили: въображаеми земетресения и наводнения, привидения на известни личности, които са били забелязани, слухове и градски клюки. Ако в зората на пресата важен е бил абонаментът за дадено издание, то днес нещата се движат с огромна скорост. Сайтовете са на един клик разстояние и колкото повече посетители имат, толкова по-близко са собствениците им до постигането на целите си, било то печалба или дезинформация на обществото по даден проблем.
Много от разпространителите на непотвърдена или фалшива информация разчитат на системата clickbait (буквално “стръв за кликове”). С помощта на този метод се генерира посещаемост на дадената страница, насърчава се споделянето на съдържание от тази страница в социалните мрежи и разпространяването сред възможно най-много потребители. Като използват сензационни заглавия, привидно скандални снимки и обещания за „ексклузивна” информация, подобни страници злоупотребяват с чисто човешкото любопитство и неусетно ни принуждават да “кликнем”, за да разберем края на историята. През 2014 г. Facebook обяви, че ще вземе мерки с цел ограничаване на вредата от разпространението на подобни платформи. Този тип дезинформиране е изключително опасен, тъй като псевдоновини се смесват със значима и достоверна информация. Псевдоновините уронват имиджа на журналистиката като професия и често водят до необосновани емоционални реакции спрямо определена личност или събитие. През последните няколко години множество домейни генерират огромни печалби чрез публикуването на кратки статии с опростени и неаргументирани заключения по важни обществени въпроси.
Какво прави тази стратегия толкова ефективна? Основните характеристики на clickbait страниците включват:
Кратко и опростено съдържание, което не изисква време и усилия за възприемане. Независимо дали преглеждате Facebook/Instagram на път за работа, или на връщане от лекции, активният живот, изобилстващ от стрес и множество други стимули, намалява способността ни за концентрация. Clickbait статиите разчитат именно на това: текст от максимум 300 думи, изобилие от снимки и видеоматериали, недостатъчно обективен и аргументиран обзор на събитията. Имайте предвид, че процесите и промените в едно общество са сложна материя, която е трудна за обхващане и осмисляне дори в най-издържания материал. Ако попаднете на статия, която твърди, че “са открити доказателства срещу свинското месо” или че “тайните на полския министър-председател най-сетне са показани наяве”, червената лампичка в главата ви трябва да светне моментално.
Сензационни заглавия, които ви карат да подскочите и веднага да препратите статията на поне трима приятели, са сигурен знак за нещо нередно. Главни букви, изобилие от препинателни знаци и фрази като “шок”, “сензация”, “България е зашеметена” и т.н. са напълно достатъчни, за да подминете с чиста съвест “новината” и да продължите с търсенето на истината другаде.
Липсата на тематика и проблематика е отличителен белег на подобни платформи, които нямат за цел нито да променят мнението ви по даден въпрос, нито да привличат внимание с цел реклама. Вместо това те желаят да генерират висока посещаемост, като се позовават на несъществуващи източници и събития, изопачават факти и мнения и фабрикуват сензации.
Съмнителни домейни, било вследствие на грешка в името на домейни или дублиране на имена на известни новинарски агенции (включително добавяне на букви и символи), трябва да ви подскажат, че сте на неправилното място.
Силна емоционална реакция. Никой не може да оспори, че добрата журналистика съществува дори във времена на информационно замърсяване. Журналистиката обаче е комплексна дейност със строги правила. Посочването на източници, обстойното изследване на даден проблем и безпристрастността, която се изисква от професионалните журналисти, ограничават ролята на емоциите, тъй като представената информация би трябвало да се приема като начална точка. За да състави собствено мнение, читателят трябва да потърси допълнителна информация, да установи логически връзки, да прилага критичното си мислене и да разчита на познанията и опита си.
Може би сте попадали на информация, която е предизвикала силна отрицателна реакция у вас, например, че хиляди тонове злато са изнесени от България или че правителството ви шпионира. Не вярвайте на всичко, което четете в интернет. Много clickbait сайтове разчитат именно на провокация на основата на обществените страхове и вълнения. Преди да допуснете емоционално обвързване със съдържанието на материала, прочетете други статии от същия автор и потвърдете изложените факти и източниците на информация.
Тайната на clickbait е в проектирането на заглавие, което да запълва “нишата на любопитството”. Това е почти инстинктивна реакция, чрез която установяваме липсата на знания по дадена тема и моментално “кликваме”, за да попълним дупката, като същевременно намаляваме усещането за изолираност и задоволяваме социалната си природа. Ерик Джаф сравнява подобни страници с бързото хранене: по същия начин, по който веригите за бързо хранене са открили алгоритъм, който ни убеждава да консумираме вредни за здравето ни продукти, авторите откриват правилната комбинация от думи, която да ни поведе към света от другата страна на линка. Проучване на Bristol University използва данни от няколко уебсайта и търсачки, за да изолира думи, които привличат най-голямо внимание и променят емоционалното възприятие на съдържанието – например използването на думата “наука” в заглавието придава по-голям авторитет на написаното.
Важно е да помним, че хиляди инженери, програмисти, математици, психолози и социолози работят ежедневно, за да направят виртуалното пространство по-привлекателно. Ако интернет беше човек, той би бил в пъти по-интелигентен и предвидлив от нас. Това е битка, която е загубена от момента, в който отворите браузъра и пред вас изникне магическата търсачка. Единственият начин да не се загубим в тази непозната територия е да имаме карта, която да ни показва правилния път. Не съществува по-добър атлас от добре образования ум. Именно затова критичното мислене и широката обща култура са най-ефективните инструменти, с които да разшифроваме и осмисляме информацията, която ни залива отвсякъде в съвременния свят.
Повярвайте ми, прочетох го в интернет…