Толкова прочетени и написани статии, а все още се вълнувам като първокурсничка преди изпит, когато ми предстои да разкажа нещо адски хубаво…
Той е шампион в бягането (понякога с препятствия) към мечтите си, превръщането им в реалност и нов старт за хиляди хора. Той е вдъхновение, мотивация и гордост за всеки, до когото се докосне. Той е Калин Василев – основател на организацията TarnovoRuns, вдъхваща ни импулс да бъдем по-здрави, мислещи и щастливи хора.
С него ще си говорим как се лекува социална апатия и колко безкрайно важно е да не предаваме мечтите си. Ще разберем как се гради една активна, добронамерена, позитивна и истински здравословна социална среда. Ще научим как една тренировка по бягане с 4 човека се превръща в поредица от над 400 безплатни събития, присъединили в себе си хиляди.
Задъхваме се още на загрявката, а почакайте да минете през следващите 2000 думи.
Здравей, разкажи ни кратко и съдържателно кой е Калин и за какво се бори.
Калин: Противно на очакванията на много хора, аз не описвам себе си като спортист, а по-скоро като човек на науката; като човек, търсещ истината, използвайки научния подход. Калин е един мечтател, който използва дързостта си, за да сбъдва желанията си. Калин е едно вечно дете и именно това качество ми помага да не спирам да преследвам мечтите си. Калин е един усмихнат човек с голямо сърце и присвити очи 🙂 Преди време една приятелка ми беше казала, че щастието на човек се измерва с това колко са присвити очите му и аз се старая те да бъдат такива доста често.
За какво се бори Калин… доста важен въпрос. Самата дума „борба“ е много подходяща, защото целите ми са големи, а човек се бори именно за тях. Желанието ми е хората да бъдат малко по-осъзнати, за да имаме едно обединено и образовано общество, което ще превърне стремежа към здраве в начин на живот. Към здравето като нещо повече от джогинг в парка или спазване на по-стриктно меню, а като една много по-комплексна формула. Аз се боря за сплотяване на общността, за да може, противно на всички негативни очаквания, да има светлина в края на тунела.
Какво е спортът за теб и кога осъзна любовта си към него?
Калин: Не бих използвал думата „спорт“, а по-скоро „движение“ – аз съм влюбен в движението. Не симпатизирам на спорта като групово, масово явление, а като поредица от движения. Човек има това чудесно тяло, което му позволява да изминава разстояния, да се чувства жив. Да, влюбен съм в движението като символ на живота!
Имал съм няколко различни периода, в които съм преоткривал тази любов. Изобщо не искам да крия историята си – аз нямам професионално минало, като хората, които са израснали с тренировки по лека атлетика, например. В семейството ми няма спортисти, а лично аз винаги съм практикувал различни спортове на едно по-скоро прилично хоби ниво. Осъзнаването на нуждата от движение при мен дойде преди около 9 години. Тогава избягах и първия си маратон. Дотогава бях просто един „джогър“ в парковете на американските колежи – на съвсем базово ниво.
През 2009 г. започнах да тичам по повече от 2 км на тренировка, обърнах се и към йога практиката. Постепенно промених нагласата си към движението.
Връщам те в 2014-та и началото на TarnovoRuns. Какви бяха мотивацията, емоциите и надеждите ти при реализрането на идеята?
Калин: В началото на 2014 г. положих основите на TarnovoRuns, много скоро след прибирането си от чужбина. Още през февруари създадох групата, но в продължение на 7 месеца тя беше на едно доста хаотично ниво – реализирах събития, но без ясно изкристализирала идея в главата си. Желанието ми тогава беше да организирам малка общност – мисъл, която имам още от Кеймбридж и Америка, където с група приятели тренирахме заедно. Всъщност, още в началото на 2014-та осъзнах нуждата да има такова общество и у нас – връщайки се в България забелязах, че липсва достатъчно добре развито групово усещане хората да бъдат задружни в движението и печеленето на здраве.
Със създаването на TarnovoRuns започнаха и големите мечти – за социална промяна, различна нагласа и отключване на позабравените желания на хората да бъдат по-обединени и подвижни, да излязат навън, напук на новите технологии.
От самото начало имаше голямо вълнение, защото усещах, че започва да се случва нещо, което има шанса да промени цялостно едно общество, било то и в рамките на един град. Имах огромен прилив на енергия и желание да помогна на всичко това да се случи. Дори не бих използвал минало време, защото процесът продължава и днес.
С какви трудности се сблъска (а може би все още срещаш) по пътя си?
Калин: Трудностите са много. Но съзнанието ми вече има едно специално умение – да изтрива проблемите. Поради което в момента не мога да си спомня всички неща, през които съм преминал в последните 3-4 години. Това в голяма степен ми помага да продължавам напред.
Като цяло историята е ясна – един човек се прибира от чужбина с оскъдни лични спестявания, без никакви контакти, на жаргон – един бай Никой, който в началото не среща подкрепа и от семейството си. С големи усилия преборих нагласата на близките си, а следващата стъпка беше отношението на хората. Първата мисъл е, че човек много бързо може да заживее с новата реалност, която е хората да говорят за походи, за йога, за тренировки на открито, за хоротеки. Но преди 4 години не беше така. Тази стигма в съзнанието на хората да се доверят на непознат – това беше огромна пречка и голямо предизвикателство.
Докато в началото нямаше такъв голям приоритет за финансова стабилност, защото и идеите бяха по-малки и по-лесно осъществими, в последната година те пораснаха, наред и с броя на последователите (от десетки в хиляди). Това увеличи и нуждата от финансиране на по-мащабни събития, защото си говорим за стотици хора, които се включват в тях.
Както казах, трудностите са много и различни, но те просто идват, преминават и аз ги изтривам от съзнанието си 🙂
Какво се случи за тези над 3 години, през които съществува TarnovoRuns? Къде бяхте, какво правихте и колко хора поеха с вас по пътя към здравето?
Калин: Едно малко търновско чудо – така обичам да го наричам. Ако човек погледне спектъра от дейности, които организацията сътворява, ще му стане ясно с какъв размах се разгръща цялата идея. Първоначално всичко започна с едно бягане, след което се включиха тренировките на открито, походите, йогата, карането на колела. След това се появиха мотивационните семинари, фреш партитата, социалните срещи, училищните и градските фестивали. От едно единствено събитие, в момента имаме пълна палитра от десетки видове дейности, включващи между 10 и 500 човека. Ако до преди няколко години името TarnovoRuns не говореше нищо на никого, в момента то е тема за разговор в повечето домовете на Велико Търново. Към днешна дата за нас знаят почти всички останали градове в България, много институции, НПО-та, компании от бизнес средите, а все по-често чуваме за себе си и извън граница. Пълно преобразяване с минимален бюджет. Да, споменавам го често, защото се гордея с това.
До момента зад гърба си имаме 400 безплатни събития, хиляди участници, стотици километри, изминати в планината. Случва се нещо невероятно! Разбира се, мечтите растат и предстоят нови стратегии, с които да променя нагласите на хората към здравето и пътя до достигането му.
Хората се сменят, екипът се променя. Това е една динамична структура, която има собствен живот – подобно на живо тяло. Някой беше казал: „С голямата сила идват и големите отговорности“. Аз не бих използвал думата „сила“, но с помощта на социалната тежест и мащаба, с който се разгръщаме, отговорностите са и доста по-големи. И аз се старая да не разочаровам никого.
Три неща, без които да не отиваме на тренировка:
Калин: Тъй като аз съм заклет фен на тренировките на открито, ще кажа, че първото е практическо и ще използвам крилатата фраза „Няма лошо време, има лоша екипировка“. Това е много вярно, независимо дали е 30 или -30 градуса – човек трябва да осъзнава обстановката, да познава тялото си и да предвижда какво да очаква – и зимата, и лятото да се облича подходящо. Идвали са хора с дебелите клинове при 35 градуса и са се чудели защо им е дискомфортно, както и зимата се е случвало да видя летен клин сред пейзажа. Така че първо – подходяща екипировка.
Второто нещо, разбира се, човек да идва с позитивна нагласа. Тя ти позволява да се впуснеш в нещата, които са пред теб, да не бъдеш със затворено съзнание. Дали ще подскачаме малко, дали ще правим упаржнения по двойки, или ще ходим някъде в планината, човек трябва да бъде с позитивна нагласа, което ще тушира желанието на голяма част от населението да помрънкат малко.
И трето (голямото клише) – не забравяйте усмивката си. Тенденциозно не се насочвам към физическите неща, които човек може да донесе на една тренировка – всички сме ги чували (бутилчици, въженца, гирички). За мен, обаче, най-важно е човек да има желание, защото тогава тренировката може да се случи под най-различни форми. И да изпитва удоволствие от нея без допълнително оборудване.
Разкажи ни повече за проекта „Здравно-информационен ценър във Велико Търново”.
Калин: Идеята за „Здравен информационен център“ е може би най-голямата мечта, коята спрягам от 2 години в мислите си. И вярвам, че ще се случи, но изисква време да узрее. Смятам, че ако сериозно се захванем с промяна на сивата, черногледа медицинска статистика, която постоянно се спряга в ЕС спрямо България, не само Велико Търново, а и много други градове можем да застанем зад каузата и да инвестираме в иновативни идеи, които да променят тази болестна реалност. Идеята ми за безплатен здравен информационен център е свързана с това, че всеки един гражданин трябва да има достъп до информация, консултация и практическа насоченост към превенцията на болестите. В момента избираме по-скъпия вариант, когато вече сме болни. За да мога да опиша по-подробно идеята си, нека за момент да си представим какво се случва с човек, който е влязал в него.
Майка с дете в количка. Тя влиза в една много красива, футуристична конструкция, поставена в прекрасен парк в центъра на Велико Търново. Там тя ще може да се информира къде в града и региона има йога студиа, танцови зали, медицински клиники, магазини за здравословно хранене – всичко, което може да те образова на тема „Превенция”. Същевременно тя ще може да се запише на практически събития в центъра, ще има множество безплатни практики – било то на гост-лектор или на хора от нашия екип, защото и ние като организация имаме нужда от пространство, където да вложим цялата си енергия. В момента буквално губим едни 4 месеца от година, в които не можем да показваме на хората тренировките, които искаме.
В центъра ще има часове за лична консултация, ще има партниране с медицински клиники и медицински лица. В България вече има много професионалисти и хора в този превантивен бранш. Отгоре на всичко си представям това място да бъде захранвано със соларни панели и буквално да бъде един символ на модерното, на новото, на обединяващото. Една прекрасна, стъклена конструкция – човек да се чувства притеглен към нея. И самата тя да ти казва: „Ето така трябва да изглежда здравето – чисто и красиво”.
Представям си, че в този център ще можем да посрещаме групи деца от всички училища в региона, които ще идват за един туристически следобед или уикенд във Велико Търново – да се впечатлят и да им остане спомен за цял живот. А пред входа ще поставим нашите 10 електрически колелета, които спечелихме по проект миналата година.
Представяте ли си – футуристична конструкция, соларни панели, електрически колелета, информация за превантивно здраве, усмихнати хора, цветове навсякъде, хубава музика – ако успеем да финансираме тази идея със силата на хората и обществото, ще бъде наистина чудесно!
Планувате ли да притичате и до други градове в България?
Калин: В интерес на истината моят приоритет твърдо е Велико Търново, като и за момент не съм си помислял идеята да е разраства в по-големите градове като Варна, Пловдив и София, защото там има наши приятелски организации, които също са подхванали сходни неща. Може би в леко по-различен аспект, но пак свързан с движението и смятам, че вършат чудесна дейност – много е полезно, когато си фокусиран върху града си.
Приоритет е областта – аз съм голям поддръжник на малките градове около Велико Търново. Мечтая си да имаме капацитета и финансовия ресурс да извършваме дейност в градове като Павликени, Горна Оряховица, Елена, Габрово, Дряново и други по-малки населени места. Там вече имаме изградени приятелски контакти – в Павликени и Лясковец сме изнасяли лекции, в Горна Оряховица сме правили няколко тренировки, в Елена 6 месеца имаше тренировки. Фактът е, че разпокъсването и липсата на сигурни финанси са причина за създаването на много пробойни.
Имам една голяма мечта – да създам мобилен екип на TarnovoRuns, който да може да обхваща тези по-малки градчета в региона ни. Даже съм мечтал да правим летни кампании, като 6 дни от седмицата сме в 6 различни града: понеделник – Павликени, вторник – Горна Оряховица, сряда – Елена, четвъртък – Габрово, петък – Дряново, събота – Велико Търново и неделя си почиваме 🙂 Това може да се случи в обозримо бъдеще, но всичко зависи от подкрепата, която получим.
Натъжава те…
Калин: Натъжава ме човешката глупост, безхаберието; когато хората не подават ръка, когато хората са егоцентрици и гледат в собственото си дворче (гьолче). Натъжава ме, когато липсва обич между хората, когато не са разбрани, когато са груби един към друг.
А да се усмихваш те кара…
Калин: Усмихват ме усмихнатите хора; когато виждам добротата, подадените ръце. Усмихва ме природата и това да съм сред нея. Животните в естествената им среда. Любовта между хората ме кара да се усмихвам. Надявам се да има много повече от нея – за всеки.
Източник основно изображение: svobodni.bg