Калоян Пейчев е сертифициран планински водач, привърженик на алпийското “трад” катерене, екстремните спускания със ски, планинското колоездене, леденото катерене и планинското бягане. Той е първият човек, пробягал трите най-дълги планински туристически маршрута в България – Е3 (Ком-Емине), Е4 (Витоша-Верила-Рила-Пирин-Славянка) и Е8 (Рила-Родопи) в рамките на един календарен месец при обща дължина по маршрута: 1264 км, 46 000 м изкачвания и 49 000 м спускания, а забележителното е, че по време на бягането не разчита на външна подкрепа и поддържащи екипи. Доказан атлет и ентусиаст с неспираща любов към планината. Върховете са местата, които са най-близко до него и в резултат на своята отдаденост към покоряването им, извървява емблематични маршрути и в чужбина – Австрийски Алпи – вр. Grossglockner (3798 м); Швейцарски Алпи и Доломити – вр. Zinalrothorn (4221 м), вр. Nadelhorn (4327 м) и вр. Stecknadelhorn (4241 м), както и много други, но най-високите житейски върхове, които е покорил, са сбъднатите мечти.
Калоян споделя, че: „Ако някой се е запалил по планинското бягане, нека не прибързва прекалено много. Опитът се трупа постепенно и е хубаво да се учим от малките си грешки, защото понякога планината може да ни покаже другото си лице много бързо и трябва да сме подготвени за такъв момент“.
Защото винаги последната дума има планината.
Здравей, Калоян. Разкажи ни кога и как се „ориентира“ към алпийското “трад” катерене, екстремните спускания със ски, планинското колоездене, леденото катерене и планинското бягане?
Калоян: Може да прозвучи странно, но всички тези дейности си живееха в мен от детска възраст. Още от началното училище си представях как изкачвам най-високите върхове на планетата като алпинист, някак знаех, че някой ден това ще ми се случи. И наистина, когато бях на 17-18 години един вътрешен глас ми подсказа “Време е!” и аз започнах. Първо тръгнах туристически да опознавам планините ни, но скоро след това дойде и алпинизмът в различните му разновидности – скално катерене, алпийско катерене, траверси и т.н. Винаги ми е харесвало да се тествам колко бързо мога да се изкача на някой връх, често с бягане. В последните години нещата еволюираха по начин, в който все по-малко време ми остава за катерене, но пък намирам много време за бягане, по-лесно ми е и мога да го правя сам.
От къде толкова любов към планината?
Калоян: Не мога да го изразя количествено. Ние сме едни безкрайни извори на любов и, стига да я подхранваме, тя няма да свършва никога. Убеден съм, че всеки си има нещо, към което има неспираща любов.
Ти си първият човек, пробягал трите най-дълги планински туристически маршрута в България – Е3 (Ком-Емине), Е4 (Витоша-Верила-Рила-Пирин-Славянка) и Е8 (Рила-Родопи) в рамките на един календарен месец. Как се роди идеята за това приключение?
Калоян: През август, 2017 най-накрая се наканих да осъществя една моя мечта – да се опитам да премина за пет дни трудния маршрут Е4. Усещах се в добра форма да мога да пробягам по около 50 км за няколко дни. Докато се подготвях финално за това предизвикателство, се замислих – ако мога да пробягам Е4 за пет дни и Е3 (Ком-Емине) за около 12, дали не може да се включи в сметката и Е8 и да се опитам да ги премина в рамките на един календарен месец? Тогава нямах представа от къде минава Е8 и колко е дълъг, но постепенно събрах информация, пресметнах общите дължини на трите маршрута и реших, че ще се пробвам.
Изгрев над Седемте рилски езера.
Колко време ти отне подготовката за това начинание? В какво се изразяваше тя?
Калоян: Първоначално ми беше доста трудно да осмисля и да си представя мащабите на това, което реших да нарека “Голямото Е”. Веднага след като получих някакви ориентировъчни стойности за общата дължина, денивелациите и местата, през които се преминава, започна и психическата нагласа. Изготвих си примерен тренировъчен план, според който трябваше да бягам колкото се може по-често и по-дълго, за да може тялото и мозъкът ми да свикнат, че в продължение на месец ще трябва да преминавам по около 50 км на ден в трудни условия. Пределно ясно ми беше, че за един месец, макар и през лятото, времето нямаше как постоянно да е хубаво. Впоследствие се оказа, че хванах възможно най-неблагоприятните “летни” условия, но се радвам, че нещата се развиха благополучно. И така от “хрумването” на идеята до осъществяването на „Голямото Е“ минаха 11 месеца.
Общата дължина на маршрута е около 1300 км, с 41 000 м изкачване и 43 000 м спускане! По колко километра средно на ден бягаше?
Калоян: По предварителни сметки това беше “цифровото” или количествено изражение на “Голямото Е”. След като го завърших резултатите от ГПС-а бяха 1264 км дължина, 46 000 м изкачвания и 49 000 м спускания. Това са доста сериозни числа за по-малко от един месец, по-точно за 26 дни. Тоест, съм преминавал малко над 50 км на ден, като най-дългият преход беше 87 км (между х. Тръстена и х. Кашана по Е3), а най-късият – около 31 км (Бузлуджа – Хаинбоаз).
По време на бягането разчита ли на външна подкрепа и поддържащи екипи?
Калоян: По време на подготовката достигнах до решение, че ще бъда сам по „Голямото Е“, защото организацията на екип и хора, които да са на мое разположение, ми се стори много сложна и скъпа. Това, разбира се, означаваше, че всичко ще е много по-трудно, когато съм сам. Планираната помощ се състоеше в придвижването между маршрутите – от нос Емине до София след Е3 и от х. Извора до Боровец след Е4. Тъй като гледах да имам минимално количество багаж в мен, за да мога да бягам, бях планирал всички нощувки да са по хижи и така успявах да се наспя и нахраня качествено.
Изгрев от х. Вихрен.
Срещна ли някакви трудности? Имаше ли нещо, за което никак, ама никак не беше подготвен да ти се случи?
Калоян: О, разбира се, срещах трудности ежедневно. Едно от нещата, които не очаквах, беше контузия на левия глезен още на четвъртия ден, която прерастна във възпаление и съответно се движех доста по-бавно и болезнено. Другото нещо, което много ме изненада, беше, че от 26 дни само 3-4 не ме валя дъжд и не се гонех с гръмотевични бури.
Защо човек решава да подложи физиката и психиката си на нещо подобно?
Калоян: Винаги ми е било интересно до къде се простират границите на моите физически възможности. Вече знам със сигурност, че невъзможни неща не съществуват. Всички ограничения са в нашите глави.
Какви лични качества ти разкри това пътуване?
Калоян: Като планинар осъзнах, че планирането дори и на такива преходи явно ми се получава добре, защото предварителнияtт план, който си бях направил се случи почти на 100%. Единствено заради болките в глезена се наложи да разделя един 65-километров ден на две части по 31 км и 34 км, за да си почина повече. Всичко останало се случи по план. Осъзнах за себе си, че с ясно структуриран план и достатъчно добра подготовка в живота си, могат да се случат чудеса.
Изгрев на Кара тепе в Родопите.
Извървял си маршрути и в чужбина – Австрийски Алпи – вр. Grossglockner (3798 м); Швейцарски Алпи и Доломити – вр. Zinalrothorn (4221 м), вр. Nadelhorn (4327 м) и вр. Stecknadelhorn (4241 м), както и много други. Какво откриваш във всички тези кътчета, които посещаваш?
Калоян: Трудно ми е да дам конкретен отговор на този въпрос… Ние сме създадени да сме в постоянно движение. Всяко място носи нещо ново и различно всеки път. И когато човек открива различни и интересни неща, чувства самото си съществуване пълноценно и смислено.
Ще ни споделиш ли най-интересната си случка от всички твои планински постижения?
Калоян: Едно от най-невероятните неща, на които съм ставал свидетел, беше залезът под вр. Мон Блан, когато се бяхме разположили за бивак с моите приятели на около 3400 м височина. Въпреки че слънцето се скри, светлината продължаваше да е силна може би час-два след това. Сякаш нямаше край този залез, а долу долините бяха черни с блещукащи светлини от селата. Никога не бих могъл да забравя този момент.
Кое е мястото, което чувстваш най-близко до себе си и защо?
Калоян: Винаги като отида на ново място, но не само там, имам стремеж да се кача на най-високата точка наоколо. Може би върховете са наистина местата, които са най-близки до мен.
А това, което буквално ти спира дъха?
Калоян: Е, освен бягането по стръмен склон нагоре, най-често дъхът ми спира от невероятните гледки, на които ставам свидетел. Например, изгревите на слънцето, докато се изкачвам от с. Железница към х. Академика (на Витоша) – винаги са уникални и спиращи дъха моменти.
Кой планински връх, който не си изкачил, искаш да посетиш възможно най-скоро и защо?
Калоян: Не зная конкретно, но имам голямо влечение към най-високите върхове в Хималаите. Зная, че някой ден ще стигна и дотам, независимо дали със ски, катерене или ходене, но ще стигна.
Язовир Голям Беглик в Родопите.
Можеш ли да направиш някаква равносметка и да кажеш колко километра си пробягал досега в кариерата си?
Калоян: Аз всъщност бягам сравнително отскоро и вероятно числото не е много впечатляващо. Бих предположил около 10 000 км за последните 6 години, като за последните две са около 6000 км, защото ги следя с точност.
Какво е следващото предизвикателство?
Калоян: Следващото предизвикателство ще е опит за скоростно преминаване на маршрута Е4 в България. Инатересното е, че ще направим тандемен опит със Стефан Иванов – едно момче, с което се запознахме по време на моето Голямо Е. От ноември месец 2018-та се подготвяме стриктно под треньорските наставления на Наталия Величкова. Целта ни ще бъде да пробягаме 240-километровия маршрут под 48 ч.
И накрая, един съвет към всички начинаещи бегачи?
Калоян: Ако някой се е запалил по планинското бягане нека не прибързва прекалено много. Опитът се трупа постепенно и е хубаво да се учим от малките си грешки, защото понякога планината може да ни покаже другото си лице много бързо и трябва да сме подготвени за такъв момент.
Още интересни разговори ще откриете във Facebook страницата на TrueStory.bg!
