Всеки трябва да си има място на този свят, където да се чувства най-сигурен и спокоен. Сещате се – малък пристан от напрежението и разочарованието, пред които ни изправя животът. Моето такова местенце се нарича Карлово. Дали тук търся бягство от реалността или се срещам с по-приятното ѝ лице, все още не знам отговора, но съм сигурна в едно – този град ми носи и ми напомня за всичко, което обичам в живота си.
Обичам…
Да видя Балкана, когато наближавам и да усетя пеперудите в стомаха си, които от 27 години не се изморяват да се будят по този път.
Да погледна към къщата, за да видя дали дядо ме чака на пейката пред нея и да мерна бялата коса на баба на терасата, която знам, че след малко ще се престори, че не ме е гледала оттам.
Да чуя скърцането на входната врата и да усетя познатата миризма на принцеси с шарена сол.
Да слушам историите на дядо от казармата и годините, когато е бил ловец, които всеки път променя по мъничко.
Да ги целуна и двамата за лека нощ, да си легна и тиктакането на часовника да не ме дразни, а да ме приспива.
Да знам, че миналото ми е на сигурно място, запечатано в снимки, старателно подредени в албуми. И да знам, че всичко важно от бъдещето ми ще бъде запомнено пак там.
Да е зима в Карлово! Да си топля ръцете на печката, да гледам как догаря последното дърво и да се опитам да заспя преди стаята да е изстинала.
Да е лято в Карлово! Да вървя към водопада в края на града с бира в ръка и да се сетя, че точно по този път изпих първата в живота си.
Да виждам котки навсякъде и да не ми омръзва да им се радвам.
Да гледам нощното небе, претрупано от звезди.
Да искам времето да спре, за да може всичко това никога да не си отива.
А кое е вашето любимо място? Разкажете ни за него и позволете на повече хора да усетят онези най-хубави емоции, които изпитвате, прибирайки се у дома 🙂
