Есента, казват, е умиращ сезон, но за мен е най-истинският. Оставил си настрани еуфорията на лятото, а измореното време сяда на пейката до теб и загръща шала ти. Загорялото му лице ти се усмихва и започва да брои с теб падащи листа. Присвива очите ти с хладния си вятър, разпилява закачливо косите ти. Понякога ти подарява от топлото си слънце и те гали с него по настръхналата кожа. След миг отново го прибира в джоба си и замахва с палтото си, от което изпуска малка тръпка. Тя бързо пропълзява по гръбнака ти, но след само примигване се стопява в гърдите ти. Напомня ти, че няма нищо страшно в студа, когато в сърцето си носиш достатъчно топлина.
Есента е истинска приказка за онези – малките-големи неща, с които усещаш живота. Пожелай си ги.
Изгреви. Лъчи, плахо докосващи облаците, върховете, земята, очите ти. Подарена топлина, която те обгръща в блестящата си прегръдка. И те грее – в хладната есен навън и в студената зима вътре, в теб. Пожелай си изгреви – сладко очакване на светлината след мрака. Тръпка на надежда през душата ти. Красотата на началото, която те разхубавява, поставяйки на главата ти златната корона на следващия ден.
Дни. Още малко време, което никога няма да се повтори – със същите стъпки, същите мисли, с емоциите ти тук и сега. Замисляш ли се за това? За днешния ден и възможността да го изживееш по уникален начин, който утре вече ще бъде друг. Пожелай си дни – различни и прекрасни, хубави… и трудни – не се страхувай от тях и уроците, които ти носят. Имай дните, които изпращаш малко по-мъдър или много по-щастлив. Дните, чиито край е ново начало.
Залези. Пожар от цветове, изгарящ изморения ден. Любуваш ли му се? Огнена следа, която догаря в очите ти – пожелай си да те па̀ри. И приказната ѝ диря да остава като падаща звезда през сърцето ти, готово да сънува.
Сънища. В които оживяват желанията и мечтите ти. Тъмнина, която нежно те прегръща и се преражда в цветовете на дъгата. Танцът на душата ти, свободна да се докосне до най-съкровените ти трепети. Пожелай си ги – сънища прекрасни и истински. Сънища сладки като шоколад и леки като перце от възглавницата ти. Сънища бленувани, даващи криле. Сънища…
Сбъднати.
Пожелай си нещо.
