Мона и Сашо са от онези ярки и любими наши примери за това, че мечтите се постигат, стига да им посветиш достатъчно труд, мисъл и търпение. Заедно те вдъхват живот на една прекрасна книжка за малки и пораснали деца, която ще краси книжарниците и домовете ви от тази зима.
И така, „Като ще е гарга, да е рошава“ и ако ви се чете интересен разговор – нека да е този:
Кратко и съдържателно ни разкажете за себе си!
Мона: Аз съм Мона. Върла фенка на котки, събирач на боички, хартия, конци и прежда. Идвам от южния соц, познат като Димитровград, където асфалтът ни се топи всяко лято и пропуква всяка зима.
Сашо: Аз съм Алекс, но предпочитам Сашо. Отраснах висок покрай непрестанния студ на Североизтока. Съвсем нелогично, харесвам котки и всички други малки животинчета. И кучетата са сладки, но нямаме достатъчно сняг за впрягове. Родом съм от Шумен, но не съм му се метнал много.
Заедно създавате една чудна книжка – как се роди идеята за нея?
Сашо: Идеята тръгна от небезизвестната фраза, която се превърна в името на книжката – “Като ще е гарга, да е рошава”. След като избрах името, започнах да работя по самата история, не знам дали така се прави, но така се случи при мен. Естествено, както с всяка идея, видяла светлината на деня, заедно с Мона преобърнахме всичко няколко пъти, пренаредихме, каквото беше останало, и добавихме щрихи тук-таме.
За кого е предназначена тя и с кого се срещаме по страниците ѝ?
Мона: За всеки, който е запазил детето в себе си… и истинските малки деца, предполагам.
Сашо: За големи и малки деца, че дори и за такива, които не обичат да си признават, че са си останали деца. Сигурен съм, че и вие ги виждате от време на време – с излъскани обувки, изрядни черни вратовръзки, куфарче в едната ръка и сладолед тип Пикачу в другата. В страничките ѝ се крият Рошльо от Мали Гарджик, Аля от Кума Лисево и Ния от Встраничево – три неочаквани приключенеца.
Разкажете ни за вдъхновението и изобщо – какво ви кара да творите?
Мона: Вдъхновението за мен са авантюристични типажи, промяна в обстановката и фактът, че имам оправдание да си пръскам париците по магазините за боички.
Сашо: В моя случай най-често вдъхновението ме навестява между 1 и 3 сутринта, точно когато ми мирише на възглавница. Радвам се, че живеем в този век, иначе сънят ми щеше да пострада, ако нямах опцията да звукозаписвам полузаспалите си идеи. Късните среднощни идеи определено са около 15-20% от книжката, всичко друго е до болка познатото използване на реалността за пример – от тук един характер по мярка, от там малка хубава уличка на промоция. Творя, защото обичам да творя, стига вдъхновението да не ме изостави в полза на съня.
Какви трудности срещнахте по пътя към реализирането на идеята си?
Сашо: Трудност номер едно беше намирането на финанси за издаването на книжката. За мой късмет, посредством Google, попаднах на Национален фонд “Култура” и решихме отчасти този проблем. Вторият препъникамък беше откриването на издателство, което би било готово да рискува с издаването на този проект, все пак и двамата сме дебютанти. Тридесетина имейла и петдесет дни по-късно успяхме да си намерим енергична и ентусиазирана подкрепа в лицето на MBG Books.
Mона: Чие име да бъде изписано първо. Не бе, шегичка.
А кой е най-позитивният ви спомен от процеса на създаването ѝ?
Mона: Когато се събираме, за да разработваме сториборда и похапваме бананови кокоски. И всеки път, когато водя хартиения Рошльо на приключение! И създаването на палитри с любимите цветове!
Сашо: Определено е моментът, в който заедно разработваме отделните глави. С Мона се работи много лесно, защото и двамата си казваме мнението, без да се сърдим един на друг. На второ място е измислянето на имената на героите.
На какво ни учи книгата ви?
Сашо: Трудно ми е да кажа. Надявам се да научи всеки, който я прочете, да се усмихва по-често и да си намери свои съятници.
Mона: Как да се сприятелявате и приключенствате.
А на какво научи вас?
Мона: На постоянство откъм работа. На благодарност, че имам възможността да визуализирам идеята на дългогодишно приятелче!
Сашо: На по-добър контрол над това какво искам да напиша, как ще го изпиша и колко дълго ще бъде.
Какво следва оттук нататък?
Сашо: Развиване на Facebook страничка, изписване на още неща и издаване на самата книжка през зимата – все хубави неща.
Мона: На много рисуване, от което няма как да се оплача 😀
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще се запознаете с още вдъхновяващи личности и техните свежи идеи!