Катрин е един от големите таланти в родния шорттрек. Чаровната спортистка, която обединява нежност и сила в едно, е носителка на два бронзови медала от Зимните младежки олимпийски игри 2016 г. в Лилехамер – на 500 метра и със смесена щафета с представители на други държави. А през 2014 г. пък стана европейска шампионка за девойки в „Зимния дворец“. Сред най-добрите й резултати са и 7-о място на 1000 м на Световното юнешеско първенство в Осака (Япония) , 9-о място на 500 м на Европейско за жени в Дордрехт (Холандия), 10-о място на 1500 м на Световната купа в Дрезден (Германия). Устремена и абсолютно истинска, един ден мечтае да се качи на олимпийската стълбичка. А щастливата й усмивка ни кара да вярваме, че най-доброто за нея предстои.
Да те върнем в началото на твоята кариера. Как започна историята на Катрин Маноилова?
Катрин: Още на 4-годишна възраст прекрачих прага на пързалката. Първите си стъпки на леда направих в рокля като фигуристка. С течение на времето осъзнах, че изяществото, финесът и красотата на фигурното пързаляне никак не прилягаха на бурния ми, леко момчешки нрав. Метнах настрана фигурните кънки и скочих на шорттрек пистата. Влюбих се в този спорт още при първата ни среща – любов от пръв поглед и така вече 10 години ръка за ръка.
През февруари 2016 г. ти спечели два бронзови медала в шорттрека на Зимните младежки олимпийски игри в Лилехамер – на 500 м и със смесена щафета с представители на други държави. Очакваше ли призово място. Как го прие?
Катрин: Обожавам да се връщам назад към Младежките олимпийски игри – всичко в мен мигновено започва да трепти от вълнение. Винаги ще пазя топъл и ярък спомен за това вълшебно преживяване с лек горчив привкус. Смело мога да твърдя, че физически бях достигнала върхова форма този сезон – абсолютно конкурентноспособна на най-добрите на този формат – Корея, Китай. Няма да ви лъжа, това състезание беше цел номер едно за мен. Бях вложила прекалено много енергия и сили, таях огромни надежди и знаех, че при добро стечение на обстоятелствата можех да спечеля медал. За жалост на първата дистанция 1000 м напрежението си каза своята тежка дума оставяйки ме извън играта за медалите още при първото бягане. Рухнах психически, но знаех, че в рамките на два дни трябва да се събера за 500 м. На полуфинала имаше сритване още на старта с рускинята до мен, което доведе до огромно разстояние между мен и първите две момичета. Тази ситуация ме отведе на Б финал, който спечелих безапелационно. Седях с разочарование до мантинелата, гледайки А финал – накратко стана голямо меле, две момичета се сбутаха, поваляйки трето. И тогава чудото се случи – съдиите обявиха две дисквалификации. Американската състезателка до мен започна да подскача, викайки: „Момиче, взимаш медал, това те прави автоматично 3-та“. Точно в този момент една мечта стана реалност – съдбата просто ми се усмихна. Ако трябва да бъда откровена, когато видях смесения отбор за щафетата си казах: „Тук нямаме никакъв шанс за добро класиране, камо ли за медал.“. Чувствах се прецакана, но впоследсвие, след двудневна усърдна работа и добре обмислена тактика от треньорите, се преборихме за бронзовия медал.
Когато взе това отличие в Лилехамер, какво си каза?
Катрин: Какво си казах ли – всичко в мен крещеше, че ето заради такива моменти като този си струва да продължавам да вярвам, че няма непостижими цели – нужно е просто да бъдеш 100% отдаден, да работиш, да вярваш и не на последно място – доза късмет.
А през 2014 г. пък стана европейска шампионка за девойки в „Зимния дворец“. Какво е усещането да се състезаваш пред родна публика?
Катрин: Да се състезаваш пред родна публика е голямо предизвикателство и отговорност. „Прожекторът“ е насочен към теб и нямаш право на грешки, но и ти дава свръх сили и удвоен хъс за победа.
Какво се въртеше в главата ти, докато българският химн озвучаваше финала на шампионата?
Катрин: Да чуеш химна пред родна публика на крака – може би няма друго такова усещане! В такъв момент не мислиш, просто се отдаваш изцяло на несравнимата емоция – смесица от радост, гордост, удовлетвореност.
Кой от успехите досега най-много ти е на сърце?
Катрин: Спечелването на Европейскатата титла за девойки в София, тъй като този европейски връх беше дълго чакан и желан. Три години подред през сезона печелех състезание след състезание и винаги на финала съдбата ми обръщаше гръб – мононуклеоза, контузия, гнойна ангина… С тази изстрадана победа, освен че счупих каръка, станах абсолютна европейска шампионка, което се постига много рядко на този формат. Други малки сладки победи са: седмо място на 1000 м на Световното юнешеско първенство в Осака (Япония), девето място на 500 м на първото ми Европейско за жени в Дордрехт (Холандия) и десето място на 1500 м на Световната купа в Дрезден ( Германия).
Как се почувства, когато взе първия си медал?
Катрин: Разочарована… бях на осем и станах първа и ми подариха зайче, за втория имаше чаша, а толкова силно исках чашата.
Има ли награда, която искаш толкова много, но все още не си я получила?
Катрин: Никога не са ми били самоцел наградите, по-скоро си поставям цели и ги гоня до дупка.
Всички тези успехи се дължат на упорит труд. По колко часа на ден си на пистата?
Катрин: 24 часа се намирам на пистата, когато не физически, то психически.
Кой е твоят модел за подражание – в спорта и в живота? На кого се възхищаваш?
Катрин: Без да се замисля – Евгения Раданова! „Открих“ я преди две години и благодарение на нея сега знам, че за да си велик спортист, трябва да си голям човек с железен характер и устойчива психика.
Много хора изпитват нужда да се откъснат от напрегнатото ежедневие – каква е твоята рецепта? Как обичаш да си почиваш?
Катрин: Почивка – не съществува като понятие в моя речник. Броим ли съня?
Ако трябва да се опишеш с няколко думи, кои ще са те?
Катрин: Близнак – живеят няколко души в мен. Зависи кого провокираш.
От какво се страхува Катрин Маноилова?
Катрин: Не е хубаво човек да разкрива слабостите си, защото винаги ще се намери кой да се възползва от тях.
Какво искаш да ти се случи сега, не в далечно бъдеще?
Катрин: За жалост нямам вълшебна пръчица, която да сбъдва желанията ми мигновено. За момента всичките ми мечти са свързани с близкото бъдеще.
Какво е за теб шорттрека?
Катрин: Кратко и ясно – смисълът на моя живот! Въздухът, без който съм неспособна да вирея.
Имала ли си колебания дали това е нещото, с което си искала да се занимаваш?
Катрин: Никога не съм се съмнявала, че шорттрекът е нещото, с което искам да се занимавам. Въпреки това, момент на колебание имаше – бях на ръба да загърбя всичко по независещи от мен обстоятелства. Нямах мотивация, бях затънала до шия, но за мое огромно щастие, един човек тогава ми подаде ръка и ми върна жаждата за борба.
Нещото, което винаги си искала да направиш, е…?
Катрин: Един ден да се кача на олимпийската стълбичка!
Какво ще пожелаеш на читателите на True story?
Катрин: Пожелавам им смело да пишат своята история, независимо колкото пъти ще драскат върху листа, ще слагат многоточия, запетаи, понякога може би и точки… просто да продължават, защото е важен крайният резултат. Нека всеки завърши своята True story с възклицателен!