Автор: Rocket Rackoon
„Мисията невъзможна: Престъпна нация“ (Mission Impossible: Rogue Nation) e петият филм от поредицата, която проследява приключенията на специалния агент Итън Хънт (Том Круз) от Отряда на агенцията за невъзможни мисии (ОНМ) и неговият екип. Този път режисьорският стол се заема Кристофър Макуори („Джак Рийчър“ Jack Reacher), който е работил и над сценария. На екран се завръщат и Джереми Ренър (специален агент Уилям Брант), Саймън Пег (компютърният специалист и вече полеви агент Бенджи Дън) и Винг Реймс (Лутър Стикуел).
Действието в новия филм започва месец след събитията в „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ (Mission Impossible: Ghost Protocol). Хънт и неговият екип са по следите на Синдиката – международна престъпна организация, която си е поставила за цел да унищожи Отряда на агенцията за невъзможни мисии. Всичко се обърква, когато Хънт е заловен, а един от центровете на шпионската организация компрометиран. Единственото, което той вижда преди да припадне, е плашещото лице на непознат злодей (Шон Харис). Тъкмо когато изглежда, че нещата за американския агент са безнадежни, на помощ се притичва мистериозна жена (Ребека Фергюсън), която му помага да избяга.
Поредният провал на ОНМ е използван от шефа на ЦРУ Алън Ханли (Алек Болдуин), който успява да издейства закриването на организацията. Последните останки от нея – Брант, Дън и Стикуел, имат право на избор – да се присъединят към Управлението или да напуснат. Същевременно Итън изчезва от полезрението на всички, стараейки да нареди парченцата от пъзела. За целта той и най-доверените му (бивши) колеги ще трябва да преживеят мащабно приключение, което ги отвежда в Мароко, Виена и Лондон.
Защо петата част на Mission Impossible си заслужава?
Първо – Том Круз е един от последните „истински екшън герои“, които снимат сами каскадите си. В ерата на филми като Taken 2 и 3 и Expendables 3, които мъчат зрителите с ужасно заснето действие, практическите ефекти и каскади са един вид „бяла лястовица“. Да не говорим, че във всеки отделен филм от поредицата за Итън Хънт преследванията и каскадите са различни.
От преследването и атаката на моста в „Мисията невъзможна 3“, през „обиколката“ от външната страна на Бурж Халифа в „Режим Фантом“, та до влизането отвън в самолета в „Престъпна нация“, преследването, което започва с автомобили и завършва с мотоциклети, каскадите между Том Круз и Танди Нютън във втора част и т.н.
Друг плюс е фактът, че Саймън Пег и Ребека Фъргюсън също са заснели сами каскадите си. Които определено не изглеждат никак безобидни. Говорейки за Фъргюсън, непознатата до момента на масовата аудитория шведка определено прави силно впечатление. От една страна тя очевидно е много кадърна актриса, която има доста добра химия с Том Круз. В резултат сцените между двамата работят. Същевременно високата метър и седемдесет Фъргюсън успява да изпълни няколко каскади, които изглеждат като детска игра, въпреки че съм убеден, че не са.
Похвала заслужава и Пег. Всички сме наясно с комедийния талант на британеца. В този филм в няколко сцени той успява да се справи доста добре и в ситуации, изискващи сериозно изражение и драматичен подход. Във всеки следващ от последните три филма определено образът Бенджи Дън получава все по-голяма и по-голяма роля, което е повече от добре.
Джереми Ренър няма много за вършене в този филм. Въпреки това, когато се налага, той се справя успешно в изразяването на чувства. Лутър Стикъл пък отново е душата на екипа, действайки в определени моменти като бащина фигура за Хънт. Останалата част от актьорския състав е на ниво и си върши работата изключително кадърно.
Специални адмирации заслужава режисьорът Кристофър Макуори. Той се е справил повече от добре със задачата си. Каскадите и динамичните сцени са заснети добре, без да се прибягва излишно до станалата прекалено преекспонирана техника shaky cam (при която камерата се клати нагледно безконтролно, за да се скрият насилието и/или кръвта).
Преди да премина към малкото неща, които не ми допаднаха, специално внимание трябва да бъде обърнато и върху главния злодей в изпълнение на Шон Харис. В последните два филма, въпреки наличието на невероятни актьори като Филип Сиймур-Хофман и Микаел Найквист, злодеите бяха просто там и не играеха особено важна роля. В случая на „Престъпна нация“ Харис определено е по-пълнокръвен и интересен образ. Който определено успява да бъде зловещ, когато се налага. И това е една от причините, поради които актуалното заглавие ми хареса дори малко повече от „Режим Фантом“.
Има две неща, които не ми допаднаха в лентата. Едното е, че на моменти филмът оставяше впечатление, че влачи и не се случва нищо интересно. Също така в дадени ситуации сценарият става една идея прекалено предвидим. За радост, тези случаи са рядкост.
Препоръчвам ли „Престъпна нация“? Да! Силно, особено ако сте: а) фен на поредицата, б) фен на Том Круз. Същевременно ми се струва, че заглавието би ви харесало дори да не сте гледали нито един от предишните четири филма. Най-малкото заради кадърните хора, които са се занимавали с проекта.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook. Там ще откриете още ревюта на нови филми, както и статии за актуални книги и вдъхновяващи личности!
