11 юни 2011 г., САЩ. Родената в Оклахома Клер Манинг притежава единствено бегли познания за Източна Европа. Тя тъкмо се е дипломирала от University of Chicago със специалност „Сравнително човешко развитие“. Тъй като усеща, че иска да бъде учител, се включва в програмата Teach for America. Ден след дипломирането си пътува към мястото, където ще се проведе обучението на бъдещите учители.
24 юни 2016 г., България. Последният работен ден на Клер като учител по английски език в ГПЗЕ „Захарий Стоянов“ в Сливен в рамките на обменна програма Fulbright Bulgaria. В града на сините камъни младата американка прекарва две учебни години, през които преподава на ученици от осми до дванадесети клас, опознава страната и се наслаждава на българската кухня. Преди да пристигне в България, Клер прекарва над две години в съседна Македония като доброволец от Корпуса на мира (Peace Corps).
15 септември 2016 г., Унгария. В деня на откриването на новата учебна година за българските ученици аз и Клер седим в кафене пред базиликата „Св. Стефан“ в Будапеща. Клер ми разказва историята си в детайли. От това, което споделя с мен, и от силните емоции, които разговорът ни буди у нея, усещам, че тя искрено обича България и Македония и с радост си спомня за учениците, с които е работила, и приятелствата, които е създала, в един регион толкова различен от родината й.
Мисия Македония
Въпреки че се включва с желание в Teach for America, Клер бързо установява, че програмата не е това, което е очаквала. Самото обучение на бъдещите учители не й допада. Отказва се три седмици по-късно. Тогава научава, че е одобрена за доброволец на „Корпуса на мира“. Според първоначалната информация трябва да замине за Югоизточна Азия. От „Корпуса на мира“ обаче променят плановете си за нея и й дават правото да избира между Източна Европа и Северна Африка/Близкия изток. Бидейки суеверна, Клер отказва да направи избор и се хвърля в едно напълно неизвестно и непредвидимо бъдеще. „Корпусът на мира“ я изпраща в Македония.
Шест седмици по-късно, навръх десетгодишнината от терористичните атаки в Ню Йорк и Вашингтон, Клер пристига в Македония. Тя и останалите доброволци на „Корпуса на мира“ са разделени на четири групи. Всяка група заминава за различна точка на страната, където в следващите два месеца и половина преминава през специално обучение и интензивни уроци по македонски език. Групата на Клер се обучава в село Лозово, недалеч от Щип и Велес.
Личен архив: Клер Манинг
След обучението, благодарение на което говори македонски на сравнително добро ниво, Клер се озовава в с. Мешеища (Община Дебърца), разположено на 15 км северно от Охрид. Остава там до февруари 2014 г. Работи като асистент-преподавател по английски език в местното основно училище, в което се обучават около 40 деца от първи до осми клас. Преподава по 15 часа седмично, като влиза в часовете заедно с местния учител по английски. Сътрудничеството им е подчертано неформално с цел взаимно предаване на опит.
Въпреки че живее самостоятелно, Клер бързо се интегрира сред местните 400 жители. Създава се една приятна приятелска атмосфера, която според Клер се дължи както на гостоприемството на местните жители, така и на нейното искрено желание да говори на македонски и да опознае местния бит и култура. Наред с преподаването в училище, Клер помага на няколко десетки възрастни да направят първи стъпки в изучаването на английски език. Те пък й се отблагодаряват, като я канят да им гостува у дома. Клер също така опитва да помогне на училището да кандидатства за финансиране, с което да се обнови отоплителната система в иначе реновираната сграда. За жалост усилията й не дават резултат и учениците продължават да учат на студено през зимните месеци.
В работата си като помощник-учител Клер се стреми да окуражава местните ученици да се осмелят да говорят на английски без притеснение. Според нея всеки човек има определени заложби, но те се развиват само с практика. Дава за пример едно от децата, на които преподава. Момчето не е пълен отличник, защото не пише толкова добре. Когато пристига в селото, Клер бързо установява, че момчето говори почти перфектен английски и то с минимален акцент. До този момент той просто не е имал възможността да покаже способностите си в общуването на чуждия език, обяснява американската доброволка.
Докато живее в Македония, Клер пътува надлъж и нашир из западната част на страната, а на няколко пъти пътешества и на изток. Благодарение на своите колеги доброволци и местни приятели тя посещава повече и по-малко известни, но все очарователни местенца и забележителности, и се запознава с всякакви хора.
„Приятелката ми Джули [живее] в село с население от 250 души“, разказва Клер, която тъкмо започва едногодишна магистърска програма по международни отношения в Central European University в Будапеща. „Беше супер изолирано и трудно за достигане. Когато посещавахме [Джули], тя уговаряше да ходим на гости за обяд и вечеря всеки ден. Опитахме всякаква традиционна храна [благодарение на] класическата балканска гостоприемност. Беше прекрасно и много различно.“
Клер с малката си писана.
С наближаването на края на програмата Клер е все по-убедена, че иска да остане в региона за по-дълъг период. Кандидатства за място като асистент-учител по програма Fulbright Bulgaria. През април 2014 г. Клер разбира, че е одобрена.
За България с любов
Скоро след обяваването на резултатите Клер научава, че ще преподава в ГПЗЕ „Захарий Стоянов“ в Сливен. Пристига в България през септември същата година.
„Избрах България, защото [Fulbright Bulgaria] публикува цялата информация онлайн [и защото] исках да остана в региона и да изследвам различни негови елементи“, казва Клер. „България беше наистина привлекателна не само заради прекрасното обучение, но и защото разполага с една от най-големите [програми] благодарение на Фондация „Америка за България“. Знаех, че ще се интегрирам и че адаптацията ще бъде сравнително безболезнена, защото можех да оцелея с македонския си.“
Според изискванията на програмата за асистент-учители по английски език на Fulbright Bulgaria всеки доброволец подписва договор за 10 месеца. При условие, че имат основателни доводи и получат препоръка от представител на училището, в което работят, доброволците имат правото да удължат престоя си с още 10 месеца. Повечето от тях преподават между 15 и 20 часа на седмица. Някои провеждат часовете си самостоятелно, други влизат в класната стая заедно с български колега.
Клер преподава 20 часа седмично на ученици от девети до дванадесети клас. В началото изпитва лек шок, защото разбира, че ще преподава самостоятелно едва когато пристига в България. В същото време чува негативни коментари за предшественика си, които само засилват безпокойствието й.
Приблизително две седмици след пристигането си в страната Клер прекрачва прага на класната стая за първия си работен ден. За щастие повечето ученици я приемат топло и тя постепенно добива увереност в ръководенето на учебния процес. Разчита на методи и техники, които намира за ефективни на базата на личния си опит в изучаването на чужди езици. Концентрира се върху комуникативните умения на учениците, защото това е областта, в която чувства, че може да допринесе най-много. За да провокира учениците си да мислят и говорят на английски, Клер не използва друг език в класната стая. Радва се на свободата, с която разполага. Тъй като не трябва да се придържа към конкретна методика или тематика, адаптира преподаването си спрямо интересите и езиковите умения на учениците в отделните паралелки. Клер споделя, че е впечатлена от солидните познания по английски език на голяма част от учениците, с които работи.
Клер с някои от учениците, на които преподава.
Най-тежкият период за Клер в България настъпва в края на октомври 2014 г. Понеже смята, че „изучаването на езици е знак на уважение към културата“ на дадена страна, тя вярва, че съвместното отбелязване на по-известните празници в англоезичния свят ще зарадва учениците. Решава да организира по-различни занимания по случай Хелоуин. Планира да покаже на учениците някакъв филм и да им раздаде сладки изкушения. Когато влиза в един от единадесетите класове, застива на място: учениците тропат и заявяват на висок глас, че не искат да празнуват Хелоуин. За разлика от останалите й ученици, които приемат идеята й с отворени обятия и усмивки, учениците в този клас показват неразбираема за нея съпротива срещу културата на страна, в която се говори на изучавания от тях език. Клер споделя, че я е заболяло още повече, защото дори в този клас е имало няколко деца, които са искали да отбележат Хелоуин по този начин. След като осъзнава, че мнозинството от тях са против, тя с горчивина изоставя първоначалната си идея. Вместо това възлага задача на учениците да напишат есета, в които всеки да посочи защо учи в езикова гимназия, след като не желае да общува с други култури.
Любопитното е, че учениците, с които Клер свързва най-тежкия си период в България, са отговорни и за може би най-незабравимия момент за нея тук. Поводът е друг много популярен американски празник: Денят на благодарността (в САЩ се отбелязва на четвъртия четвъртък през ноември).
„Денят на благодарността е един от любимите ми празници, който допада на много от хората по света, с които съм общувала, защото не е чак толкова материалистичен празник“, казва Клер. „Този празник [ни напомня, че трябва] да прекарваме време с хората, които обичаме, и да сме благодарни. Приготвих 400 малки ябълкови пайове, по един за всеки от учениците ми през тази година. Занесох пайовете и помолих учениците да се включат в игра, която играем на този ден в САЩ. При тази игра всеки участник трябва да изброи няколко неща, за които е благодарен. Получи се доста забавно като цяло. Но едно момиче каза вероятно най-прекрасното нещо, което съм чувала в работата си като преподавател: „Благодарна съм, че ни простихте за Хелоуин и че сега празнуваме заедно Деня на благодарността.“
Постепенно нещата се нареждат по местата си и Клер намира все повече смисъл в това, което прави. През януари 2015 г. решава да удължи престоя си. В нейния случай всичко става в пъти по-лесно и бързо и без нужда да представя препоръка. Тъй като е повече от доволен от свършената от Клер работа, директорът на училището заявява пред Fulbright Bulgaria, че иска в училището да продължи да работи доброволец по програмата и че с удоволствие би приел Клер за още една година.
Клер научава за един от най-сериозните проблеми в Сливен още преди пристигането си. Докато проучва града онлайн, попада на информация за немалкия брой непълнолетни момичета от Сливен, които заминават за страни като Белгия и Холандия и попадат в канали за простутиция.
„Това, което аз можех да направя, е да опитам да им дам увереност, да ги водя чрез примера си, да опитам да им покажа, че могат да правят много неща“, казва Клер. „Те са много, много умни деца. За съжаление е лесно да попаднеш в плен на идеята за бързи пари и пътуването до екзотични места. Може би [чрез мен] те могат да осъзнаят, че могат да посетят екзотични места, като правят други неща, например преподаване. Силно окуражавах учениците си да участват в [проекти като] Европейската програма за доброволчество.“
Работата на Клер в България не се ограничава до занятията в училище. Тя подготвя ученици за състезания, които включват говорене на английски език, а на онези, които кандидатстват в чуждестранни университети, помага при съставянето на CV и писането на мотивационно писмо. „Общо взето всеки, който пожелаеше някаква помощ, можеше да ми изпрати съобщение във Facebook“, разказва тя. „Отне ми известно време да ги приуча към идеята, че бих направила всичко за тях.“
Клер на „Халката“ в Сливен.
Клер си спомня, че някои ученици са й пращали съобщения в социалната мрежа и са реагирали с почуда, когато виждат, че тя си прави труда да им отговаря. С някои от учениците си, включително и вече завършили средното си образование, тя държи връзка и до днес. „Това е страхотен начин за тях да продължат да се упражняват. Когато и да пожелаят да говорят с мен, учениците ми [могат да ми пишат]. Понякога не отговарям веднага, но винаги отговарям.“
Докато преподава в България, Клер и учениците й празнуват не само американски, а и български празници. Като най-любим посочва Баба Марта заради обичая да се разменят мартеници, които често я очароват със своята оригиналност. През почивните дни пътува из България. Най-хубави впечатления събира от Пловдив, Русе, Созопол, Несебър и Банско. „В България има такова голямо разнообразие“, казва тя. „Как можеш да сравняваш планините с морето? Аз съм от Оклахома, където реално няма планини. Мисля, че най-високата точка е един хълм. Няма и естествени езера, всички са направени от хората. Затова оценявам всички тези неща: местенето в Охрид и това, че в близост има езеро, заобиколено от планини; местенето в Сливен със сините камъни и това, че съм близо до Черно море. Красота!“
През тези две години Клер се влюбва не само в природните дадености на България, но и в националната ни кухня. С готовност опитва всякакви по-лесни и по-сложни за приготвяне вкусотии. Сред любимите й български ястия са баница (с помощта на колежка от училището Клер се научава да прави баница с готови кори), шопска салата, лютеница, сарми, кисело мляко, мусака и баклава. Допадат й още родната бира и бозата.
Последният ден на Клер в училището в Сливен е зареден с неописуеми емоции. От едната страна е тъгата от това, че се разделя с учениците, с които е прекарала толкова много време през последните 24 месеца. От другата страна е благодарността, че е имала щастието да живее в България, да опознае местните порядки и култура и да допринесе за усъвършенстването на стотици млади хора. Паралелките, на които преподава, й устройват изненади и й дават подаръци за спомен. Един много специален подарък изпъква над останалите: професионално изработена рисунка, която изобразява Клер с котката й в дясната ръка и куфар в лявата.
След пет години, изпълнени с много нови запознанства, учене на нов език, преподаване на английски, пътешествия и разнородни български и македонски гозби, в началото на септември тази година Клер пристига в Будапеща, за да продължи образованието си. На свои близки, приятели и познати препоръчва да кандидатстват като доброволци и, ако имат късмет, да се втурнат в приключение из напълно непознати за тях земи – приключение, което ще им позволи да опознаят Другия в цялата му сложност, а не от позицията на бързо преминаващи туристи.
Клер, България и Македония
Над две години и половина, откакто завършва програмата на Корпуса на мира в Македония, Клер продължава да помага на страната. Всяко лято от 2012 г. насам тя и приятели доброволци организират лагер за деца от основното училище в с. Мишиеща. Доброволците сами съставят програмата и водят заниманията. В продължение на няколко седмици те се отдават изцяло на малчуганите, които се запознават с американската култура през общуването с американци и пътуват до други села. През миналата година три учителки по програма Fulbright Bulgaria пристигат в Македония и помагат на Клер да организира вече традиционния летен лагер. Това лято пък на помощ й се притичва друго момиче по същата обменна програма в България, което в момента подготвя документите си за кандидатстване по програмата на „Корпуса на мира“ и следващата есен може да се озове в Македония като доброволец за по-дълго. Някои от участниците в предишни лагери, вече завършили своето средно образование, също й помагат. Инициативата й е толкова успешна, че други доброволци в Македония прегръщат идеята и организират подобни лагери в други села.
България също има запазено място в сърцето на Клер. Тя с радост би дошла тук отново, защото желае да опознае по-добре западната половина на страната. Всъщност Клер вече знае, че в края на май 2017 г. отново ще пътува до Сливен. Поводът: покана да присъства на абитуриентския бал на учениците, на които е преподавала.
Тази статия ви хареса? Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още интересни истории за вдъхновяващи личности и инициативи!
