Преди около две седмици разбрахме за КлинКлин, който веднага събуди нашето любопитство. Това е амбициозна инициатива, която има за цел да разбърка статуквото на българската медийна действителност и да предостави нещо различно на читателите.
„КлинКлин е проект за гражданска медия“, обясниха за TrueStory.bg хората, които стоят зад него – нещо, което и ние твърдим, че е ново и нужно на България. „КлинКлин ще се опита да срещне журналистите и читателите и да разпредели ангажираността, властта и отговорността за съдържанието поравно между тях. Това е модел, който придоби голяма популярност в държави като Холандия, Канада и Германия, а ние сме първите, които го въвеждат в България“, казаха още създателите.
КлинКлин ще бяга от модела на традиционните медии, като ще се стреми да предоставя бърза и адекватна информация. „Докато българското общество претърпява положително развитие от няколко години насам, организира се самоинициативно и виждаме множество прояви на гражданска ангажираност, медиите изостават от тази обществена динамика“, обосновават от КлинКлин идеята за гражданската медия.
Гражданинът в интернет и какво ще отличава КлинКлин
Основателят на проекта Кирил Беспалов ни разказа по-обстойно за него:
Днес потребителите с помощта на социалните мрежи получават информацията много преди тромавите класически медии да я предоставят. Читателите, да речем на онлайн медиите, често се оказват една крачка напред, след като са поели инициативата да се интересуват, да ровят, да извадят фактите и да заявят своята позиция. Всъщност нетизенът (net + citizen) или гражданинът в интернет, е този, който предоставя информацията на журналистите, вместо да бъде обратното. Това ще бъде и основната задача на КлинКлин – да даде възможност на гражданите, които имат какво да кажат, да се обърнат директно към редакторите и авторите. Ние ще търсим всички гледни точки, защото проблемът никога не се изчерпва с един поглед, каквото виждаме от новините като жанр.
Разчитаме изцяло на подкрепата на потребителите за стартирането на медията КлинКлин, която ще се фокусира върху аналитични материали по наболели проблеми. Те ще се избират и гласуват открито в интерактивна редакция, приближаваща максимално журналисти и читатели.
Съдържанието ще бъде разпределено между екип от опитни редактори, които предстои да бъдат избрани публично, и автори на свободна практика. В основата на проекта стоят журналисти, специалисти по маркетинг и комуникации, дизайнери и рекламисти. Визията на промо-клипчето и сайта е дело на 140 идеи, а анимацията е на Влади Герасимов и Николай Николов.
КлинКлин ще бъде създадена, финансирана и управлявана от своите читатели – вместо на един или няколко големи инвеститора, ние залагаме на много малки, които ще имат равни права, равни задължения и най-важното – равно влияние в съдържанието и развитието на медията. Този модел автоматично изключва варианта за какъвто и да е натиск върху авторите и съдържанието на техните статии. Другата форма на финансиране е програмата Клин/Клин Магазин, чиято цел е да подкрепи малкия и средния бизнеси и да им предостави достъпен канал да промотират своите стоки и услуги. Но и тогава партньорите ще подпишат договор с клауза, която изрично отбелязва, че сътрудничеството с медията по никакъв начин не гарантира, че „ще ги гледаме и ще им се радваме“, ако те, да речем, са направили някой гаф, който вреди на обществото.
Освен това, КлинКлин е първата медия в България, която набира началния си капитал чрез краудфъндинг кампания. Тази практика все още е млада у нас, особено в този сектор, но всъщност може да се окаже истински спасителен пристан за независимата качествена журналистика, която стои близо до своя читател и разчита на обратна връзка. До момента събраните средства са над 3200 лв. и отзивите са много топли и позитивни.
Мотивацията
Установеният модел има нужда от разчупване. Това, което ни обединява, е желанието да променим начина, по който функционират медиите и да дадем свободна платформа за гласовете, които често заглушават.
Политическите и икономическите зависимости в медиите далеч не са феномен от вчера и са разпространени в цял свят. Но у нас те нямат алтернатива, което си личи и от ниското доверие на гражданите към информационните издания.
Таргет аудитория
Ние сме насочени към онези граждани, които се определят като активни и не се притесняват да заявят открито своята позиция. Изправени сме пред голямо предизвикателство да върнем доверието към журналистиката на този сегмент от пазара, който се чувства отвратен от класическите средства за информация. Понеже в КлинКлин няма да има новини, а фийчър материали – репортажи, разследвания, анализи и коментари, разчитаме, че ще достигнем до интелигентна българоезична аудитория в цял свят, която се чувства отговорна за бъдещето на страната ни и има готовността да бъде активен участник в информационния процес.
Финансирането
Качествената журналистика има нужда от финансиране. Който ви казва обратното – или се опитва да ви манипулира, или крие своите източници на приходи. В момента се наливат милиони левове в обслужването на дадено политическо и икономическо лоби. КлинКлин има ясен апел – който иска да поддържа независима журналистика, сега има тази възможност. Що се касае до сумата, която ни е необходима – 50 000 лв. – то това е минимумът, за да стартираме платформата. Това са смешни пари на фона на годишния бюджет на големите онлайн издания.
Имаме и обратния пример. През годините видяхме как много качествени издания, които се опитаха да започнат без никакво финансиране, се провалиха. В един момент те издишат, защото хората, които ги поддържат, трябва да си плащат сметките. А качествената журналистика изисква пълно отдаване на професията. Това не е хоби.
Колко лесно е да си свободна медия?
Да бъдеш свободен, е не просто привилегия, а и отговорност, за която трябва да се бориш всеки ден. Това е личен избор, свързан с много лишения. За някои сигурно е много по-лесно е да се занимават с copy-paste статии или да изпълняват спуснати опорни точки. Това обаче не е журналистика, а PR, при това с ниско качество. Има много талантливи автори, които просто искат да си вършат работата, но нямат такава възможност. Трагедията на българската журналистика е, че авторите са превърнати в роби на политическото влияние на медията, в която работят, на рейтинга и на редакционните „принципи“ и догми.
Силата на един автор е да избере темата си сам и тя да е близка до неговата експертиза или до сърцето му. Това няма как да се случи, когато работи в медия, която произвежда новините на конвейер, така че да разполага с време да я развие качествено. Свободата невинаги произвежда добрите статии. Но натискът, страхът от уволнение и слепият кариеризъм убиват душата на автора.
Всеки ли може да произведе новина и доколко се размиват границите между медия и публика?
Днес битува погрешното схващане, че всеки в социалните мрежи е журналист. Да вземем Twitter и арабската пролет, модерните мобилни технологии и възможността да се окажеш пръв на мястото на събитието. Тази тенденция донякъде обезсмисля работата на репортера, но повишава необходимостта от вторичен анализ на събитието. Днес всеки бърза да бъде пръв при достигането до информация и след като го направи, като че ли смята проблема за изчерпан. В това бясно препускане няма кой да ти обясни проблема. Днес има много повече факти, но много по-малко яснота защо този проблем се е случил, кой има интерес от него, какви могат да бъдат последствията за обществото и т.н.
„Копи-пейст” журналистиката
Вероятно копи-пейст практиката няма да отмре скоро, но тя е само една малка част от проблемите в медиите, наред с експлоатацията, ниските заплати, лошото практическо образование. Колкото повече информацията става по-достъпна, толкова по-често ще видим опитите за пропаганда. Тук идва ролята на КлинКлин да представя проблемите многостранно, за да помогне на аудиторията да избере и заеме своята позиция.
Промяна на статуквото
В медийното ДНК е заложено те да променят и да създават нагласи, или да запазват статуквото. Медиите могат да докарат една банка до фалит, да изкарат хиляди граждани на протест или да научат една аудитория как да се облича, каква музика да слуша, какво да харесва или какво да мрази.
Проблемът е, че концентрацията на тази власт в България се намира у субекти, които работят в полза на интерес, който най-често е в разрез с обществения. Какво е журналистика в обществен интерес ли? За нас това е аргументиран публичен дебат, поднесен с факти и широко участие на аудиторията във формирането на темите, по които ще работят журналистите.