„Преди да потъна в дълбокия сън, искам да чуя писък на пеперуда“
Джим Морисън
Той е един от най-харизматичните създатели на рок музика и заема мястото си сред последните представители на поетите романтици в историята – името му се нарежда до тези на лорд Байрон, Пърси Шели и Ламартин. Личността му продължава да вълнува милиони и днес – повече от 46 години след последния му дъх на този свят.
Джеймс Дъглас „Джим“ Морисън е роден в Мелбърн, Флорида. Познат е преди всичко като вокалист и текстописец на състава The Doors, като заема 47-ма позиция в класацията на списанието Rolling stone на 100-те най-добри певци за всички времена.
Родителите на Джим са адмирал Джордж Стивън Морисън и Клара Кларк Морисън, като той е едно от общо трите им деца. Морисън е със смесен ирландски, английски и шотландски произход. Семейството му е принудено да се мести често заради работата на баща му във Военноморските сили на САЩ. През 1958 г. Джим посещава гимназията в Аламида, Калифорния, но завършва средното си образование в Александрия, Вирджиния през юни 1961 г., след което отива да живее при родителите на баща си в Клиъруотър, Флорида, където учи в Университета на Флорида в Талахаси. Оттам се прехвърля в Лос Анджелис, Калифорния и завършва образованието си в Калифорнийския университет Лос Анджелис с основна специалност Кинематография през 1965 г.
След дипломирането си Морисън води бохемски живот. Пише поезия, в която лудо се влюбва колегата му Рей Манзарек и двамата стават първите членове на The Doors. По-късно към тях се присъединяват барабанистът Джон Денсмор и китаристът Роби Кригър.
Името на групата е вдъхновено от цитат на Уилям Блейк: „Ако вратите на възприятието бяха почистени, всичко щеше да изглежда каквото е – безкрайно“. В личния си живот обаче Морисън следва друг негов цитат: „Пътят на крайностите води до кулата на мъдростта“, който в крайна сметка го отвежда до пагубно отдаване на алкохола и наркотиците.
https://www.youtube.com/watch?v=deB_u-to-IE
Звукът на The Doors е съвсем нов за времето си. Групата е уникална, тъй като няма бас китара. Текстовете на песните, написани от Морисън, са сложни и сюрреалистични; в тях става въпрос за секс, мистицизъм, наркотици, убийства, лудост и смърт. Въпреки че основен текстописец на групата е Джим, Роби Кригер също има своя принос в текстовете на някои от най-големите хитове на групата, като Light My Fire, Touch Me, Love Me Two Times, Love Her Madly.
Групата добива национална популярност през пролетта на 1967 г., когато подписва договор с „Електра Рекърдс“. Песента Light My Fire се изкачва на номер едно в класациите през юни същата година. Три месеца по-късно The Doors са поканени да гостуват в шоуто на Ед Съливан, където по-рано са участвали Елвис Пресли и Бийтълс. До излизането на втория им албум Strange Days те са вече една от най-популярните групи в САЩ. В този период започват да правят и невиждани досега дълги концептуални парчета като The End и When The Music’s Over, както и сюитата The Celebration of the Lizard, която свирят на концерти.
Но само три години след възхода на The Doors започва постепенното падение на сърцето на групата – Морисън. Той често се появява пиян в студиото и закъснява за концертните изпълнения. В тези случаи групата е принудена да изпълнява само инструментала на песните си, а понякога Манзарек поема вокалните партии. Дори и преди формирането на групата Джим Морисън взима внушителни количества LSD, но скоро след това започва да поема и големи количества алкохол. Това го кара да напълнява и до 1970 г. вече е с около 10 кг. по-тежък. Поради тази причина започва да носи широки джинси и тениски.
През март 1971 г. Морисън заминава за Париж. Наема апартамент и през деня прави дълги разходки из града, любувайки се на архитектурата. По това време си пуска брада и става почти неузнаваем. Именно в Париж Джим Морисън прави последния си студиен запис с двама американски улични музиканти.
На 3 юли Джим Морисън е намерен мъртъв във ваната в апартамента си от дългогодишната си приятелката Памела Корсън. Тъй като не е направена официална аутопсия, това отваря вратата за всякакви спекулации, включително версията за убийство. Официалното становище за причината за смъртта е сърдечна недостатъчност, макар най-вероятната таква да е смъртоносна доза уиски и хероин.
Земният път на Морисън приключва на 27-годишна възраст, което включва името му в трагичния „Клуб 27“. Интересен факт е, че самата Памела Корсън умира по сходен начин – от свръхдоза хероин 3 години по-късно, когато също е на 27 г.
Определенията за Джим Морисън са много – бунтар, анархист, революционер, гений, нихилист. Но по какъвто и начин да възприемаме образа му, той е едно от безсмъртните съкровища на рок музиката – пробляснало като видение и белязало с вечна диря музикалния небосклон и сърцата на милиони, влюбени в безспорния му талант.
Къде ли не се крие любовта,
в лицата, забравени и отново възкръснали.
В търсенето й ти изгуби покой,
а тя е близо, ето, подай й ръка –
иде, когато си уморен от чакане.
Изгрява дъга – и в нея е пак любовта.
В кръвта е, а сякаш я няма –
на всичко основа,
на всичко отговор.
