“Книга за Пътя” (изд. „Колибри“) не следва рамки и не ни представя поредния сюжет, разкриващ съдби и разказващ истории. Творбата на Бернар Вербер ни поднася един необикновен прочит на самите нас. Пренасяйки ни през миналото, настоящето и бъдещето към непознати места и събития, страниците ѝ ни учат на много.
Книгата ни помага не само да четем по-задълбочено, а и да мислим повече, като използваме въображението си. Превръщайки ни в главни герои, редовете ѝ ни изправят пред глобални проблеми и решения, а в същото време надникват дълбоко в душата ни, събуждайки страховете ни и онези старателно потискани спомени за миналите ни грешки.
Често срещан коментар за много книги е „Прочита се на един дъх”. Именно него бих използвала за тази, без да преувеличавам ни най-малко. Всичко, което „Книга за пътя” иска от вас, е един свободен час, достатъчно отдаване на „правоъгълните ѝ страници, покрити с малки символи” и много време за размисъл над тях.
Източник: Изд. Colibri
Приключение черно на бяло. Летяща книга, дишаща под вода, преминаваща през огън, но здраво стъпила на земята. Хванала ни за ръка и повеждаща ни по прашния, опасния, спокойния, вълнуващия път към себе си. По-различна от всичко, което сте прочели, тя учтиво иска вашето доверие. Дайте ѝ го.
„Не можем да опишем соления вкус на някой, който познава само сладкото” – казва Бернар Вербер в книгата си. Трябва да го опита. А вие достатъчно смели ли сте да приемете предизвикателството на „Книга за Пътя” и да тръгнете с нея към непознатия хоризонт? Да? Тогава я вземете в ръце и се дръжте здраво.
