Много, много отдавна, когато майката на дядото на баба още била мъничко момиченце, повечето къщи били обитавани от приказни същества – пазители. Тяхната работа била да закрилят от нещастия и да носят късмет и благодат на стопаните. Тези пазители били наричани джуджета.
Различните постройки на всяко стопанство – къща, плевня, сауна, обор, воденица – били населявани от свои собствени джуджета. А заедно с домашните духчета, в околните райони се срещали и всевъзможни тролове, водни и горски духове, щръкльовци, феички, подземни люде, несъществувковци и блещукащи пламъчета.
Освен с причудливи имена и райони на обитаване, джуджетата се отличавали и с интересен външен вид. Те били доста старички (на стотици години!) и имали хубави, дълги бели бради. Най-често носели островърхи червени шапки, сиви палтенца и черни елечета, а краката им били добре екипирани с дебели зимни обувки от няколко слоя вълна. Много от бабите джуджанки, пък, се обличали в жилетки от овча кожа, но като всички жени, определено обичали и сините рокли, белите чорапки и отворените обувки с каишки.
Светът на джуджетата е доста пъстър и вълнуващ, нали? А само почакайте да отворите „Книга за финландските джуджета” от Маури Кунас (изд. „Дамян Яков”) и да се потопите в изключителните им приключения! Търсете я в книжарниците и подарете на децата си магическо джуджанско пътешествие с аромат на далечни сказания, разказани край вълшебното вечерно огнище.
Преводът от фински език е на Росица Цветанова, а повече за нея и работата ѝ можете да научите от интервюто, което тя даде за TrueStory.bg в рубриката „Професия преводач“.