За колко от вас посещението в библиотека е събитие от голямо значение? Или изобщо е събитие? Или дори присъства във вашия живот? Навярно са малцинство тези, които биха припознали себе си в отговора на първия въпрос. За съжаление мнозинството рядко се замисля за библиотеките и то в някакви много широки граници. Да, всички са чували за „Св. Св. Кирил и Методий“ – дали поради непосредствената близост на клуба „Biblioteka – Once upon a time“, или пък защото някога в студентските години им се е наложило да я посетят средно между един и два пъти…
Според моето скромно мнение, с което не задължавам никого, отношението ни към библиотеките и книгите е доста показателно за начина ни на живот. Наскоро разговарях с моя приятелка и осъзнах колко съм разочарована от страната, в която живеем. Замислих се, че ще бъде много трудно да опазя бъдещото си дете от „ценностите“, които доволно са се настанили в нашето общество. Обяснявах й разпалено колко много ми се иска да възпитам в моето дете чувството на любов към книгите, към света, който те ни представят, и т.н., но дори да бих спечелила битката срещу чалгата, пиенето, лудориите (не ме разбирайте погрешно – не очаквам детето ми да не си показва носа навън, но определено искам да може да прави всичко балансирано), тук у нас просто тези неща са два пъти по-тачени, отколкото всичко останало.
Имаме лъскави дискотеки и барове, но ни липсва една библиотека, по която да се прехласнем. Случайно попаднах на материал в thereadingroom.com, където бяха представени 15-те най-хубави библиотеки в САЩ. И мигновено се сетих колко много хора съм чувала да казват, че американците са глупава нация и всякакви подобни. Колкото и глупави да ви се струват (което е много спорно, защото това е индивидуална наличност или липса на интелект и интереси), впечатление прави тяхната почит към библиотеките и това, което има в тях.
Нека ви покажа няколко:
Това е The Peabody Library в Балтимор, част от системата на публичните библиотеки в града, по-известна като библиотеката към университета „Джон Хопкинс“. Построена е в средата на 1800 г., но успява да пребъде и до днес.
Това пък е входът към Brooklyn Central Library, за която сами може да си отговорите къде се намира. Смятам, че дори тези, за които четенето не заема огромна част от ежедневието им, биха останали впечатлени.
Така пък изглежда библиотеката в Бостън. Изобщо, колкото повече гледам, толкова повече осъзнавам какво ни липсва на нас.
Ето още няколко примера.
Тази гледка, която гали окото идва директно от библиотеката на Конгреса във Вашингтон. С уточнение, че колкото и голямо желание да имате, няма как да си извадите карта за това здание, но все пак самото му съществуване е доста значимо.
Оттук бихте си взели книга, ако живеехте в Сиатъл.
Ето я и Suzzallo Library, част от Вашингтонския университет. В нея бихте могли да влезете свободно и да използвате съдържанието й по предназначение.
Бих искала да ви покажа още много снимки, но мисля, че разбрахте какво имам предвид. Дълбоко в себе си вярвам, че трябва да гледаме доста трезво, когато говорим на тази тема. Да, не можем да нощуваме в библиотеките. Да, от нас не се очаква в петък вечер да сме там – далеч по-добре би било тогава да сме с приятели, особено в хубавото време, на което се радваме сега. Да, не можем да искаме това да е предпочитано място за нашите деца… Но нека е едно от често посещаваните.
Може да избягваме очакванията ни да са високи, но е редно да искаме да имаме библиотеки. Редно е да намираме за нормално да има поне една в Студентски град. Редно е тези здания да са с величествена архитектура, защото те са дом на ценности, на възпитание и още хиляди неща, на които вярвам, че всички ние държим.
Не е редно да е нормално тези сгради да ги няма. Да се сливат с жилищните кооперации до тях, да остават непосещавани. Не е редно да ги пренебрегваме, защото нация, която не може да ги цени, е като онази, която не уважава историята си (повтаря я), само че в този случай просто се лишава от въображение, амбиции и вдъхновение. Защото точно това са книгите. Нека си спомним, че именно заради любовта си към тях Бенджамин Франклин се превръща в това, което е бил за обществото си.
А къде са днешните Франклиновци? …
