Коледа вероятно е най-обичаният християнски празник, любим както на малки, така и на големи. Коледната приказка започва няколко седмици преди самия празник: украсяват се елхи, светват лампички, избират се подаръци за най-близките, купуват се необходимите продукти за ястията за традиционната коледна трапеза, усмивките по лицата на хората се появяват по-смело и затоплят душата и сърцето въпреки студеното време. Близки и роднини се събират, за да прекарат заедно няколко вълшебни дни, да обсъдят отминаващата година и да помечтаят за следващата.
На Коледа поне за мъничко забравяме за политика, икономика и пр. злободневни теми, които не ни оставят на спокойствие през останалата част от годината, и се фокусираме върху най-ценното, което имаме: дома, семейството и приятелите. С бурното развитие на технологиите и всепроникващите реклами, които ни убеждават, че щастието е в пазаруването, сякаш започнахме да обръщаме тревожно много внимание на материалното, да ламтим за още и още и никога да не сме доволни. Затова Коледа е може би най-подходящият празник, на който да си спомним за онези на пръв поглед маловажни моменти и събития от изминалата година, които са ни донесли истинско щастие, както и за моментите, когато сме се оплаквали или сърдили за елементарни неща.
Често мисля по тази тема, но тя се загнезди в съзнанието ми, докато готвех материала за Теа Денолюбова. Тогава Теа сподели с мен раздразнението си от думите на млади хора, които се оплакват от бащите си, защото те просто искали да поговорят с децата си. Теа, която е загубила баща си още като дете, ми каза: „Аз забравих как звучи гласът на моя баща“.
Спомни си за многобройните телефонни обаждания на майка си, която просто е искала да провери как си, а ти си раегирал с раздразнение и обвинения, че постоянно те притеснява. Замисли се колко много деца по света са лишени от родителска грижа и не получават дори едно обаждане от майка си или баща си.
Спомни си семейните вечери у дома, които са прераствали в ненужни спорове между теб и родителите ти. Замисли се колко много деца по света рядко прекарват време с двамата си родители едновременно, защото те са разведени. Замисли се и за милионите бездомни по света, които мечтаят да имат дом.
Спомни си за моментите, когато си се оплаквал, че у дома е студено, когато температурата в стаята е 18-20 градуса. Ако ти е студено при тези условия, замисли се какво им е на стотиците хиляди бежанци, които прекосяват хиляди километри, чакат на гранични пунктове и спят където намерят, независимо дали навън е горещо, дъждовно или щипещо студено.
Спомни си за няколкото часа или дни, прекарани в леглото с висока температура, когато си се оплаквал от леки болки, главоболие или гадене. Замисли се за всички онези хора, които са на легло седмици, месеци или години наред в резултат на тежки заболявания, и за решителността, с която продължават да се борят.
Спомни си за дните, в които си се оплаквал от пороен дъжд или силен снеговалеж, за онзи разтърсващ филм, който гледахте заедно с любимата/любимия, или пък за чудния роман, който завърши онзи ден. Спомни си за тези моменти и събития и се замисли колко привилегирован си, че можеш да ги видиш, защото хората с проблеми със зрението нямат тази възможност.
На Коледа е уместно да си припомним и онези моменти, събития или хора, които са ни помогнали да се чувстваме с една идея по-добре през годината.
Спомни си за обичайните „Добро утро“, „Заповядай“ и „Хубав ден“ на продавачката в малкия квартален магазин, за прекрасния подарък, който най-добрият ти приятел ти подари за рождения ден, за учителя или университетския преподавател, който не просто преподава, а респектира и вдъхновява.
Спомни си за онази усмихната книжарка, която те упътва в морето от нови заглавия, за ватмана, който подава билетче за трамвая с усмивка и „Заповядайте“, за незабравимите разходки сред природата с брат ти и/или сестра ти.
Спомни си за старицата на земеделския пазар, която ти избира най-сочните ябълки, за роднините, които на няколко пъти те подслоняват при твои пътувания из страната и чужбина, за събиранията при баба ти и дядо ти, които винаги приемат цялото семейство на драго сърце у дома.
Спомни си за разходките с кучето ти в парка през топлите летни месеци, за безгрижните часове в компанията на мъркащия ти котарак и за палачинките и кафето, които любимата/любимият са ти поднасяли за закуска в леглото.
Спомни си за всички хора, които са ти давали ценни съвети, помагали са ти кой с каквото може или пък просто са се обаждали да видят как върви при теб.
Нека на Коледа си спомним за тези и хиляди други моменти от ежедневието ни, които рядко забелязваме, но които ни носят най-истинското щастие. Нека да благодарим за това щастие и да не се оплакваме за дребни неща, защото милиони други хора имат в пъти по-тежка съдба и все пак намират сила да гледат положително на заобикалящия ги свят. Нека да пазим и ценим източниците на истинското щастие – щастието, което никога няма да намерим на щандовете в магазините, в сайтове за онлайн търговия или пък в таблета или компютъра. Това щастие не се продава, още по-малко на промоция. То се печели с усилие и настройка на мисълта.
Честито Рождество Христово!
Снимка: Snowvillageinn.com
