Пишем следващите редове, за да ви припомним колко важно е да помагаме и да бъдем съпричастни към нуждаещите се. Прекрасната инициатива „Колело за смет, за дете велосипед“ се реализира за втора поредна година и е дело на „магьосниците“ от велоработилницата 1bike. С нея те ви призовават да подарите радост на дете в неравностойно положение, като му помогнете да поеме по своето собствено велопътешествие. А именно – да дарите старото си, вече непотребно колело, което да заживее с нова сила в щастливите ръце на копнеещ за него малчуган.
„Знаем колко емоции носи велосипедът и какво възпитава у бъдещите големи хора. Искаме и тези, които нямат и не могат да си позволят велосипед, да се докоснат до чувството на свобода и усещането, че могат да надскочат ограниченията и да постигнат мечтите си“, казват хората от екипа на 1bike, а ние с две ръце подкрепяме думите им. Ето и за какво още си поговорихме с един от основателите на работилничката – Александър Македонски.
Здравей! Разкажи ни накратко кой си ти и откъде идва тази голяма твоя любов към колелото.
Александър: Казвам се Александър Македонски и се занимава с това, което обичам – съдружник съм във велоработилница, която има за цел да прави колелетата по-красиви, по-удобни и по-желани. Имам щастието бизнесът ми да е доста социално ориентиран – ползите от карането на велосипед в градски условия са много. Страхотно е да работиш с мисълта, че това, което правиш, не носи вреда, а само полза.
А за любовта – тръгва от детството. Никога няма да забравя първите 30 км, които изминах с балканчето. Бях страшно горд със себе си. Обиколих няколко села около Дряново, отне ми около 6-7 часа, но беше вълшебно. Ако едно дете получи шанса да обикне колелото си и бъде възпитано да се радва на свободата, на природата – после тази връзка остава неразрушима. Така и с мен. Минах през различни периоди, включително и много дълъг (8 години), в който не само нямах велосипед, но и през ум не ми минаваше да карам. И ето, че в един момент, отново се завърнах към велосипедите, но в различно амплоа.
В работилницата на 1bike вдъхвате нов живот на велосипедчета вече повече от две години. С няколко изречения – какво се случи за този период?
Александър: Страшно много. Започнахме от един малък склад към магазин в Дряново, сайт и Facebook страница. Сега имаме много по-голям склад в Дряново, магазин на ул. „Шишман“, стотици доволни клиенти и повече работа, откогато и да било. Имаме и още по-смели мечти за бъдещето. Като например всички в България да карат колело. 🙂 И не на последно място, стараем се всеки ден да сме по-добри, макар и с малко.
За втори път организирате инициативата „Колело за смет, за дете велосипед”. Чия беше идеята за нея и как изобщо хрумна тя? Как протече миналогодишната кампания?
Александър: Авторството на идеята е смесено. Дойде приятел в магазина ни и ни каза, че иска да ни даде стария си велосипед, ние да го ремонтираме и съответно дарим на дете, което няма. Тогава на нас с Иван, моят съдружник в 1bike, ни хрумна светлата мисъл, че има много такива велосипеди. Има и много деца, които само си мечтаят за колело. Така решихме да станем свръзката между двете.
Отне ни около две-три седмици за подготовка и стартирахме с Дряново. Не знаехме какво точно да очакваме. Смело си мечтаехме за 10-15 дарени колелета… И като за първа година получихме 110 и успяхме да дадем велосипеди на всички социално слаби деца от общината – общо 70. Ако се питате какво се е случило с другите колелета – една част от тях не могат да бъдат ремонтирани поради твърде лошото си състояние. Тях извозваме на скрап и с парите купуваме части. Една друга част стои и си чака реда за тази година.
След приключването на миналогодишната кампания си дадохме сметка, че не сме направили чудо, но сме напипали една социална ниша, която има много накъде да расте. И така, тази година се целим в 200 деца от Лом, Кнежа, Попово, Кубрат и Нова Загора.
В едно интервю наскоро, Пенчо Чуков (дарител от Дряново и изключително верен наш поддръжник) съвършено ясно и кратко описа смисъла на кампанията:
„Колелетата не са като другите подаръци. Те няма да бъдат захвърлени в някой ъгъл. Напротив, те ще извадят децата от стаите и ще ги изведат навън, сред природата, ще ги съберат заедно. Ще падат, ще стават, ще си помагат и полека-лека ще се научат да живеят в общество“.
Лично ти – помниш ли първото си колело?
Александър: Помня го – беше триколка, която карах на поляната пред блока. Беше зелена и в един момент баща ми каза, от днес триколката ти става с две колелета. Беше дошъл моментът да се науча да карам истински колело. Помня шубето. Помня и удоволствието, когато се обърнах и видях, че никой не ме прикрепя, а аз сам си пазя баланс и карам.
Как да помогнем на децата, които все още не са имали такова, да преживеят тази емоция? Кажи ни най-важното, което трябва да знаем за инициативата тази година и съответно по какви начини можем да се включим в нея.
Александър: Тази година работата ни е доста повече, целта по-амбициозна, но и увереността, че ще я постигнем – пълна. 200 зарадвани деца означава поне 250 дарени велосипеда. Защото една част от тях просто не могат да бъдат ремонтирани. Към момента имаме 150, така че ни трябват още 100. Но даряването не спира и знам, че ще се справим.
Ако някой иска да дари велосипед, може да го направи в някой от дарителските ни пунктове или да ни го изпрати по куриер (всичко е описано в детайли в страницата на кампанията).
Още вдъхновяващи инициативи ще откриете във Facebook страницата на TrueStory.bg.
