Аз съм от онези хора, които без дори да се стараят, са успели да уморят кактус у дома си. Сред жертвите ми е и една орхидея. Никога не съм разбирал лудешката страст на хората по разни цветя, може би защото самият аз никога не съм се увличал толкова. Затова и бях малко скептично настроен към „Крадецът на орхидеи“ в началото, когато книгата попадна у мен. Не съм и подозирал, че историята на това цвете е толкова интересна, запленяваща, древна и въпреки това – все така актуална. И все пак, някой би ли изявил желание да прочете книга за едно сравнително дребно престъпление – като кражбата на няколко цветя от резерват. Но досущ като влажната и заблатена Флорида, човек попада в един свят на тресавища, в който потъва без да усеща.
Сюзан Орлийн ни запознава с ексцентричния и смахнат крадец на орхидеи Джон Ларош, който се опитва да задигне няколко редки и защитени видове растения, разчитайки на имунитета, който има, работейки за северноамериканското индианско племе семиноли. Ларош смята, че като остане незасегнат от федералните закони и след това подложи растенията на своя тайна техника за клониране, ще се сдобие с милиони екземпляри, които да продава законно и да натрупа състояние. Ларош е известен и със своя наръчник за отглеждане на марихуана, който продава, отделно се опитва и да печели от слабостите на хората, като качва порнографски материали в интернет, но същевременно с това продължава да има изключително високо мнение за себе си. Няма съмнение – Орлийн определено е попаднала на интересен персонаж.
Книгата обръща внимание както на история за Ларош, така и на тази за влудяващата и опасна страст по орхидеите, която често е довеждала хората до умопомрачение или смърт. Тя е история за онези, които сякаш не са част от нашия свят – този на маловажни грижи и отегчен цинизъм. Голяма част от героите в това разследване вярват в съвършенството на един жив организъм и не се отказват лесно, въпреки множеството спънки, които ги спохождат по пътя на лов за орхидеи или други растителни видове. А когато биват попитани дали са смели, те ще кажат точно обратното. Просто са самоуверени. Обикновеният свят е прекалено умерен за тях. Орлийн прекрасно съзнава това, като отвежда читателя на разходка сред един свят – див, суров и почти недостъпен. Запознава ни с милионери, които строят отделни къщи и имения само за да имат място за своите орхидеи; със синовете на такива, които ги чакат да умрат, за да наследят грижливо гледаните им растения, които струват цяло състояние. Среща ни с алчните агенти на недвижими имоти, с ловците на орхидеи, които отиват на места, от които обикновеният човек би се ужасил, само и само да открият нови видове орхидеи. И успяват.
Снимка: erove.eu
Ако все пак търсите завладяваща художествена творба по преживяванията на Сюзан Орлийн, книгата определено ще ви разочарова. Тя смята, че реалността е много по-интересна и книгата е по-скоро журналистическо разследване, което ни запознава с истински случки и хора, без излишна украса. Сюзан смята, че осведомяването на хората е по-значително от някоя скалъпена история. Това, в известна степен, може да коства интереса на някои читатели, защото книгата изобилства от факти, които в един момент могат да досадят на обикновения читател. На мен не успяха.
Така, както много изследователи са влизали в тресавищата на Флорида да търсят и да открият най-различни непознати и невъобразими неща, човек може лесно да се потопи в книгата и света на орхидеите и да открие също толкова непознати и невъобразими неща, които да разпалят любопитството му. История за непредсказуеми зависимости, за алчност, за дива страст сред най-дивите места във Флорида – „Крадецът на орхидеи“ е от онези книги, които се четат трудно в началото, но остават чувство на задоволство в края. И да, удивителен е светът на растенията. А ние можем да бъдем просто едни гости за кратко в него, благодарение на Сюзан Орлийн.
