Красимира Мирева е талантлива спортистка, нееднократна шампионка, победителка в национални и международни състезания по киокушин карате.
Има завидна колекция от успехи: 3-та от международна купа „Варна“ KWU до 21 г. – 2017 г. и многократна републиканска шампионка. Втора и трета при жените на европейските първенства в Калининград и Варна, както и трета на престижната надпревара All Japan в абсолютна категория в Япония. Състезателката на пловдивския клуб „Ронин“ е част от призовата десетка в класацията за най-добър спортист на Пловдив за 2018 година. Тя е пример за това, че успехът няма граници и веднъж постигнеш ли го, търсиш още и още високи върхове за покоряване.
Със сигурност тепърва й престоят още по-големи постижения, особено като се има предвид нейната трудолюбивост и всеотдайност.
Би ли разказала за самото начало? Какво породи любовта ти към спорта? Кой те заведе в залата по карате и на колко години беше тогава? Кога разбра, че за теб каратето е нещо повече от хоби?
Красимира: От малка бях доста енергична и майка ми пробва да ме запише на редица занимания и спортове: рисуване, кукловодство, танци, дори тае бо. Не успях да се задържа на нито едно място и тогава случайно видя рекламен плакат за тренировки по киокишин карате. Бях на 7 години. В началото всичко беше като игра, но след първото ми състезание, на което бях на 11 години, се мотивирах да постигна нещо повече.
Ти си многократна републиканска шампионка. 3-та от международна купа „ВАРНА“ KWU до 21г. – 2017г. През 2018г. грабна и Европейска титла /сребро/ на състезанията , които се проведоха на 22 септември, в Калининград. Същата година бележиш успех /бронз/ и на силния отворен турнир на Япония – All Japan`2018. Това са част от всички твои постижения, но никога не се забравя първото отличие. Как се почувства, когато взе първия си медал от състезание?
Красимира: На първото си състезание взех бронзов медал, взех първата си среща и отпаднах на втората. Бях малко неориентирана и чак когато се качих на стълбичката осъзнах какво се е случило. Със сигурност изживяването е различно и се почувствах като победител, затова и няма да го забравя никога.
Както вече споменах, 2018 г. бележиш много успехи. Да започнем с Европейското първенство по „Киокушин карате“ в Калининград, Русия. Как се чувстваше преди Eвропейското? С какво настроение замина?
Красимира: За Калининград заминах с добро настроение, пътят беше доста дълъг, тъй като бяхме с автобус и трябваше да се настроя психически за предстоящото натоврване. Все пак е състезание и винаги си има доза напрежение, важното е то да не е преобладаващата емоция.
На това първенство имаше български финал. Ти и Ия Костова се изправихте една срещу друга, а срещата беше много оспорвана и се реши в последното продължение. Какво не ти достигна за злато?
Красимира: Не надделях на финала заради технически грешки, които допуснах в срещата.
Виждаш ли някаква грешка или нещо, което е трябвало да направиш по друг начин?
Красимира: Всичко се случи така, както трябваше. На тренировките по време на подготовката, както и на състезнието дадох всичко от себе си. Понякога просто е нужно време и опит, за да изградиш нужните качества.
Каква е емоцията да играеш на толкова важно състезание?
Красимира: В началото на кариерата ми, когато излизах извън България, се чувствах много притеснена и напрегната, но с времето свикнах и приемам всичко като част от процеса. Преди също така отивах с идеята, че трябва да направя резултат, а това отделно внасяше тежест. Сега просто си казвам, че отивам да се забавлявам и върши работа!
С какво ще запомниш участието си и като цяло целия ти престой в Русия?
Красимира: Състезанието беше още един опит за мен. Най-вече ми помогна да закаля психиката си, тъй като протече през целия ден като състезателите не знаехме кога илзизаме да играем. Това ни накара да бъдем вечно нащрек и загряли, което е много трудна задача. Прекарах много добре В Русия. За втори път съм там, но никога досега в европейската част. Най-интересно е смесването на западната култура със славянската и това личи по сградите, улиците, живущите.
Посещаваш ли някои забележителности, когато пътуваш на състезание?
Красимира: Когато излизаме на състезания в чужбина, винаги отделяме време да разгледаме част от града, в който се намираме. Това ни помага да разпуснем психически и да изчистим главите си, както и да раздвижим телата си.
А как би описала преживяването си на All Japan`2018 – Япония? Какво си помисли, качвайки се на почетната стълбичка?
Красимира: На състезанието All Japan играх в абсолютна категория и противничките ми бяха доста по-тежки от мен. На стълбичката се качих щастлива, че успях да ги победя и най-вече, че победих себе си и повярвах във възможностите си.
Какво е усещането да се състезаваш за страната ни и да знаеш, че цяла България се радва на твоите успехи?
Красимира: Обичам страната си, затова и не си представям да живея извън нея. Чувствам се горда, че се бия за флага на Бългрия. Радвам се много и на подкрепата от сънародниците ми, много пъти са ми давали хъс да продължа напред.
Коя е най-голямата ти победа?
Красимира: Най-голямата ми победа е вицеевропейската титла за девойки в Баку, Азербайджан през 2014 година. Месец и половина преди състезанието се разболях за първи път от едра шарка и по същото време получих прещипване на нерв в областта на кръста. Положението беше доста тежко и бях на кантар дали да участвам на състезанието, но с правилна рехабилитация успях да се закрепя. В Баку не отидох с никакви очаквания, имайки предвид състоянието ми, но точно тази настройка ми даде лекота.
Специална ли е тази награда за теб?
Красимира: Наградата е специална дотолкова, че ми напомня за силата на човешката воля и че винги трябва да вярвям в себе си, каквито и да са обстоятелствата.
Неминуемо всички тези постижения се дължат освен на теб и на твоя треньор. Треньорът е важна част от живота на всеки състезател. Кой е твоят учител, който ти помага да се справяш на татамито?
Красимира: Първият ми треньор, човекът, който ми показа духа на карате, е Антон Великов и винаги ще му бъда благодарна за това. В момента живея в Пловдив и тренирам с Иван Команов, многократен призьор от европейски и световни първенства, страхотен боец и човек с голямо сърце. С него преоткрих карате вече като порастнал състезател. Независимо от трудния ми характер, той е винаги до мен и в карате, и в живота. Помага ми да постигна мечтите си и винаги знае какво да ми каже в трудни моменти. Той е човек, достоен за уважение и за пример!
А двубоят, който винаги ще помниш?
Красимира: Срещата, която винаги ще помня е на Европейското първенство в Сърбия 2016 година. Първата ми среща беше с многократна европейска шампионка от Литва, а за мен беше първо състезание при жени. Толкова не съм се притеснявала никога! За моя изненада срещата протече сравнително равна, като ме победи с един глас повече. От тогава си казвам, че няма непобедим противник, всички тренираме и се усъвършенстваме!
Кога си имала най-голям късмет на първенство?
Красимира: Не мога да кажа кога съм имала късмет на състезание, всяко едно е трудно по свой собствен начин.
Имала ли си притеснения преди големи състезания?
Красимира: Винаги има напрежение, особено преди големи състезания, но най-тежко беше в Япония 2017 година. Тогава за първи път участвах толкова далеч от България, часовата рязлика е огромна, културата е много различна. Цялото изживяване беше шок! Успях да заспя в 5 сутринта, като се събудих в 7 ч. Два часа сън явно бяха достатъчни за организма ми и така влязох в боя.
Кое е нещото, което най-много ти се иска да постигнеш в кариерата си?
Красимира: Нямам конкретни желания, свързни с карате. Единственото, което ми доставя най-голямо удоволствие, е да виждам как се изграждам като добър боец, да усещам разликата в играта си и възможностите си. В състезанията има и доза съдба, затова не си налагам конкретни постижения.
Изброй ни 3 неща, които не знаем за каратето?
Красимира: Това, което хората не знаят е, че карате е за всеки. Без значение от възрастта, физическите дадености, интересите. Тренировките в залата се делят на кихон и ката, които представляват бойни техники в различни позиции с въображаеми противници. Освен това има и спарингови техники, в които учим тактики, правилно изпълнение на удари и ритници, защити и придвижвания. Освен това в залата създаваш приятели, които остават за цял живот!
Обичаш ли да наблюдаваш или практикуваш други спортове?
Красимира: Като цяло обичам движението и практикувам в свободното си време всякакви спортове. В спортната академия имах възможността да опитам много спортове, като катерене, щанги, ски, ветроходство, хандбал, баскетбол, дори гимнастика и каскадьорство.
На какво те научи спорта и с какво смяташ, че спортуването може да помогне на младия човек да се изгради като характер?
Красимира: Спортът ме промени много с годините, даде ми твърдост, борбеност, дисциплина, въздържаност. Научи ме да се радвам на малките неща в живота и да пазя здравето си. Може би дори ме е предпазил от алкохола, наркотиците и нощния живот. За всички родители ще бъде много хубаво, ако заведат децта си да спортуват, дори да е само за хоби!
Какво те влече извън спорта?
Красимира: Извън всички спортни дейности, обичам да слушам музика (преди за кратко време пеех във вокална група и свирех на барабани, но покрай спорта нямах възможност да продължа), чувствам се много добре, когато съм сред природата и когато прекарвам време с моите близки.
Имаш ли време за отдих? Как се забавляваш? Как си почиваш?
Красимира: Свободното време е на периоди. Понякога програмата е много натоварена, друг път има време за отдих. Най-често става в планината, на разходка с приятели или вкъщи с книга в ръка. Наскоро преоткрих бордовите игри като начин за разпускане и забавление, определено ще ви харесат!
Стана вицеевропейски шампион през 2018 година. Как оценяваш изминалата година и какво си пожелаваш за новата година?
Красимира: Бих казала, че изминалата година беше успешна, тренирах усилено и заслужих класиранията си. За новата година си пожелавам вътрешно спокойствие, защото без него тревогите са неизбежни. От друго наистина нямам нужда!
