Преди време ви разказахме трогателната история на кучето Хачико от гара Шибуя. Днес отново надникваме в темата за предаността на животните към стопаните им със следващ подобен случай.
През 1850 година градинарят Джон Грей пристига в Единбург, Шотландия заедно с жена си и сина си. Тъй като не успява да намери работа по професията си, той става нощен пазач в града. За свой партньор Джон избира малкия териер Боби и двамата стават неразделни. Двойката, кръстосваща старите калдъръмени улички, бързо се превръща в добре позната за жителите на Единбург.
Въпреки неотлъчната компания на вярното си куче-пазач, годините, прекарани навън в изпълнение на служебните задължения, се отразяват пагубно на Джон. Той заболява от туберкулоза и на 15 февруари 1858 г. болестта отнема живота му. Пазачът е погребан в двора на църквата Грейфрайърс (Greyfriars). От този ден нататък Боби заживява на това място и не се отделя от гроба на починалия си стопанин дори и при най-лошите метеорологични условия. Въпреки многократните опити на градинаря на църковния двор да изгони кучето, то винаги се връщало, лягайки до надгробната плоча на Джон.
Историята за предаността на Боби се разчува бързо из цял Единбург. Много хора започват да посещават Грейфрайърс, за да наблюдават кучето и да се опитат да му помогнат по някакъв начин. Но Боби напускал обичайното си място за малко само в един определен час. Всеки ден, точно когато църковната камбана отбелязвала един часа на обед, кучето ставало от гроба на стопанина си и тръгвало след Уилям Дау – местен дърводелец, който хранел Боби точно по това време на деня. След като приключело с яденето си, животното неизменно се връщало на същото място.

В памет на любящата преданост на Боби от Грейфрайърс. През 1858-а това вярно куче последвало останките на господаря си до църковния двор на Грейфрайърс и живяло близо до гроба му до смъртта си през 1872-а. Издигнат с позволение от Баронеса Бърдет Коутс
През 1867 г. в Шотландия е приет нов закон, задължаващ всички кучета да бъдат регистрирани от стопаните си, в противен случай ще бъдат усмъртени. Сър Уилям Чеймбърс (Лорд Префектът на Единбург) е човекът, който се смилява над Боби и плаща регистрацията му. Подарява му и нашийник, който днес може да бъде видян в централния музей на Единбург.
Макар хора от целия град да полагат грижи за Боби, той не напуска стопанина си и остава верен пазач на гроба му, изпълнявайки неотлъчно работата, на която го е учил Джон. Кучето прекарва оставащите 14 години от живота си в двора на църквата Грейфрайърс близо до най-скъпия си човек. Преданият Боби умира през януари 1872 година, а историята му е вдъхновение за построяването на чешма с образа му в центъра на Единбург, запазила се и до днес. Случаят е повод за създаването на филм и написванто на няколко книги.
Нека лоялността и предаността на Боби служат за пример на всички нас.