Всеки ден ги гледате по телевизията, слушате за тях по радиото, срещате ги около Женския пазар или в покрайнините на Харманли, обсъждате ги, докато пиете сутрешното си кафе или вечерната чаша вино. Изпитвате съчувствие към малките деца и разкървавените бащи и майки, които виждате на баталните кадри, изпитвате и омраза към чернокосите младежи, които нападат оградата между Унгария и Сърбия. Чувствате страх от ежедневните новини за стотици или хиляди, които преминават през границата ни с Турция, усещате гняв към жестоките европейски политици, които отказват достъп до държавите си и дават заповеди на полиция и армия да пазят границите. Уважавате европейските граждани, които им носят вода, храна и всичко от първа необходимост, подсмихвате се, чувайки строгия тон на Путин, който пази последната християнска крепост, докато открива огромни джамии. И цялото ви внимание и емоции са насочени към тях под една или друга форма – бежанците.
За голямо съжаление обаче сме свидетели на изключително сложен казус. И това обърква повечето български коментатори, които подкрепят твърдо две тези:
1. Трябва да се действа твърдо, защото в противен случай Европа ще бъде ислямизирана. През границите ни нахълтват единствено терористи, които искат да ни превземат. На бежанците се дават повече пари, отколкото на пенсионерите. До няколко месеца в България ще пристигнат 1-2-3-4-5 милиона сирийци, които ще ни избият и ще обявят Балканска ислямска автономна държава – БИАД.
И разбира се, имаме контрапункт в още една теза:
2. Бежанците бягат от ада на войната и трябва да им съдействаме, за да могат да достигнат до нормален живот. Те са предимно майки с деца и възрастни хора, които будят умиление. Бежанците са жертви на „Ислямска държава“ (ИД) или правителството на Асад и бягат към „цивилизования“ свят на запад. Те са толкова малко на фона на цялото население на Европейския съюз (ЕС), че няма да променят културно или демографски нищо на местата, където се заселят. И не на последно място – Старият континент има и застаряващо население, което скоро няма да може да издържа част от социалните системи, действащи в някои държави, и затова има нужда от млада работна ръка, така че бежанците са добре дошли.
Източник: www3.epa.gov
Истината е някъде по средата, както винаги. Или още по-лошо – няма да я видим, защото разполагаме с малко факти и данни. Голямото „преселение на народите“ на XXI век настъпи с невиждани темпове за прекалено кратко време към ЕС, но това не значи, че него го нямаше още преди проблемът да стигне до нас. Всъщност, има милиони бежанци в съседните държави, откакто започна гражданската война в Сирия. Тази година училищата в Турция ще посрещнат 230 хиляди сирийчета!
За нас числото е впечатляващо по размери, но за съседите ни, които скоро ще достигнат 80 милиона, не представлява социален шок. Интеграцията на тези деца и техните семейства ще бъде олекотена като процес от религиозните и културните прилики между предишната родина на повечето бежанци и северозападната им съседка. Голяма част от сирийците, оставащи в Турция, са мюсюлмани-сунити и ще бъдат приети бързо от изживяващата златния си век неоосманска амбиция на Ердоган и Давутоглу. Нека не забравяме, че южната ни съседка се оказа големият печеливш в локален аспект от кризата в Близкия изток.
Напоследък се тиражират информации, че срещу задържането на бежанската вълна ще бъде издействано свободно движение на турските граждани из ЕС. За да пуснеш червен светофар на 2 милиона (към момента на турска територия), даваш зелена светлина на 77 милиона. От гледна точка на ЕС подобна сделка, казано по-простичко, ще е на загуба, но за България това е добра новина. Все пак ние, заедно с Гърция и Италия, сме първите постове по пътя към „обетованата“ земя на запад и север и поемаме голяма част от удара.
А ударът е голям. Ние го свързваме със Сирия и поставяме всички, които пресичат или остават на наша територия, под знаменателя „сирийски бежанци“. Но дали сме прави? Наскоро уважаван сирийски учен, който работи в България, сподели, че в бежанските ни центрове сирийците са около 40% от всички пребиваващи. А другите какви са? Може някои да са семейство от Ирак, което бяга от „Ислямска държава“ в името на нормалния живот на децата си. Възможно е втори да е сътрудник на „Ислямска държава’, който трябва да се срещне с представители на босненски паравоенни религиозни групировки на наша територия. Може трети да е либиец, който търси по-добър живот в Германия. Друг пък да е разузнавач от Турция или Саудитска Арабия. Звучи ви абсурдно? Може това да са просто безумни предположения, но основният проблем е, че няма как да разберем истината за тези хора.
Източник: www.unocha.org
Холандска журналистка наскоро доказа как за няколко дни и няколкостотин евро се взимат документи за сирийска самоличност. Може дори тези 40%, които смятаме, че са сирийци, да не са точно 40, а примерно 25%. Няма как да знаем. Затова трябва да сме подготвени като общество, като държава и като социален организъм за всяка от тези възможности. И трябва да знаем, че хората, преминаващи през границите ни, съвсем не са само бежанци. Сред тях има различни етноси и националности с различни цели – мнозинството са чисти икономически емигранти. Какво ги различава тогава от българите? И те тръгват към Великобритания с идеята за по-добър живот като нас. Но това вече променя и терминологията, и административния подход към тези хора.
Бежанец е някой, който бяга, защото е преследван. За тях важи фраза, използвана от Хенри Кисинджър: „Липсата на избор задължително прояснява ума“. Икономически мигрант е някой, който се мести с цел по-добър живот и възможности. Във втория случай животът не е застрашен, а взетите решения (да се качи на кораб през Средиземно море, например) са отговорност само на този, който ги осъществява. Ако аз утре се кача нелегално на кораб, пътуващ към САЩ с цел по-добър живот и нещо ми се случи по пътя, дали правителството в САЩ е виновно? Не мисля. Отговорността за решението е била моя. В такъв случай нека всеки сам си даде отговор на въпроса „ЕС длъжен ли е да поеме отговорност за съдбата на тези хора?“.
Толкова за България и човешките потоци, преминаващи или оставащи на наша територия. В общоевропейски аспект от над 600 000 души, влезли в ЕС тази година по данни на Евростат, около 20% са от Сирия. Останалите са от Афганистан, Ирак, Либия, Еритрея, Западните Балкани и други държави от Близкия изток и Северна Африка. Възможно е малко да ви притесни фактът, че те са предимно мъже на възраст между 18 и 35 години (над 60% от пристигащите). Това може да промени трогателния поглед, който някои от вас отправят към търсещите убежище. Подобни статистики, честно казано, будят голямо притеснение у мен.
Вече разбрахме, че Европа е заложник на събитията в Близкия изток и последствията от „Арабската пролет“. И важният въпрос е „какво следва?“. Турция отдавна не желае реално да бъде член на ЕС и играе собствена игра, доколкото външната политика на САЩ ѝ позволява. Отдавна е известно, че южните ни съседи под претекст, че съдействат на опозицията на Асад, всъщност подкрепят „Ислямска държава“. Често европейските медии разглеждат Турция като буфер между ИД и ЕС, но това според мен е погрешна гледна точка. Познавайки опита за извеждане на преден план на неоосманизма от Давутоглу, действията на Анкара всъщност водят до точно тази ситуация на ЕС – да бъде заложник на „бежанците“.
Източник: www.nationofchange.org
В момента южните ни съседи потриват ръце по примера на умелите си търговци от „Капалъ чарши“, които са успели да пробутат чанта-менте за 100 евро на усмихната представителка на Европейската комисия, докато тя си тръгва с идеята, че са намалили чантата от 200 евро само защото е чаровна и има сладки лунички. Уви, международната сцена в региона към момента изглежда така. Може би малко по малко изтънчената представителка на Европейската комисия започва да се усеща за чантата-менте, след като в общественото пространство вече витаят обсъждания за договор за бързо депортиране на част от бежанците. Това е част от решението на политическо ниво, но не трябва да очакваме, че ще заработи безупречно като експресна каса в супермаркет.
Решението на проблемите за отделните участници в тях е различно. За ЕС като цяло е съдействие за установяване на мир в Сирия и опит да се превърне в основен преговарящ между главните действащи сили в конфликта. От тази криза Европа не може да излезе като победител, но може да се пребори да не губи много позиции на дипломатическата сцена. Без мир в Сирия, Съюзът ще продължи да бъде в патова ситуация. За България решението е в търсене на националния интерес. Сирийската криза е добър шанс за още по-силен лобизъм за приемането ни в Шенген и отпускането на допълнителни средства по фондове за справяне с граничните въпроси, социалната интеграция на одобрените за статут на бежанци и бързи действия на институциите с цел депортиране на неодобрените. Също така трябва да се надяваме нашите служби – ДАНС и външно разузнаване, да работят успешно в синхрон и да анализират ситуацията с поглед към последиците от тези групи хора, които преминават границите ни. Ако те действат на ниво, ние като държава може да дадем възможност за нов живот и евентуална социализация и интеграция на хора, които наистина бягат от войната, и да спрем индивид, който е опасен за националната ни сигурност, след като е минал обучение за религиозен деец в Саудитска Арабия и подкрепя по всевъзможни начини „Ислямска държава“ (примерно) или друга радикална ислямистка организация.
Решението на проблема за нас като общество следва да бъде борба с излишната паника и агресията към бежанците. Някаква част от тях са хора, които наистина бягат от ада на войната и никой не трябва да го забравя. Децата на тези хора са чисти души, като вашите деца и като децата на всеки един човек по света. Те заслужават цялата помощ и съпричастност, на която сме способни като общество. И в същото време чувството ни за самосъхранение не трябва да бъде притъпено. Не трябва да забравяме, че част от хората, преминаващи границите ни, идват с други цели. Всеки е невинен до доказване на противното, но превенцията е висша форма на държавническа интелигентност.
Автор: Георги Захариев
Георги Захариев е на 25 години, бакалавър по „Етнология“ и магистър по „Историко-етнически модели на националната сигурност“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Професионалните му начинания са разностранни и се разпрострират в различни полета – от издателска дейност, през международни отношения и политика, до опит в предприемачеството.
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook и споделете мнението си по горния анализ или по тема, която ви вълнува.
