Дойде време и за края на пътешествието на Стамен и Тодор! Оставяме ви с последната част от историята им за прехода, който предприемат, за да покорят 650-километровия маршрут от връх Ком до нос Емине по билото на Стара планина (на велосипеди!). Лично ние не се сещаме за нито една причина идното лято да не тръгнем по стъпките им. Enjoy!
Автор: Стамен Димитров
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН!
Странни емоции те спохождат, когато се събудиш в последния ден. Чувстваш се удовлетворен, защото си към края, но същевременно нещо те човърка, защото знаеш какво следва после…
Това е и причината да не бързаш. Бавно. Лека-полека. Така сутринта стигнахме до село Козичино. Ако ви се струва невъзможна картинка да видите как баба бяга да купи хляб… лъжете се…
Имаше си и селска идилия до Общината.
Хапнахме банички и си починахме, преди да продължим. Оттук гонихме телевизионната кула. Виждаше се и затова решихме да не бързаме.
През гори и поля си продължихме напред. Лаеха ни кучета отдалеч, но сякаш не бяха много заинтересовани от нас. Някак по задължение го правеха. Спокоен регион като цяло.
Наближавахме!
В един момент зърнахме и морето. Смесени чувства. Не знаехме как да реагираме. Радвахме ли се? Плачеше ли ни се? Дразнеше ли ни краят? Не знаехме. За това продължихме.
Не пробвах да го снимам. Беше далече, а въздухът беше много влажен.
Най-неприятната част обаче от целия преход беше каране по няколко километра асфалтиран участък, част от главния път Варна-Бургас, докато отново излезем на черен път. УЖАС! Трафик, теснотия, некадърни изпреварвания и т.н. По-добре да не коментирам…
Незнайно защо, бяхме решили, че след като излезем от асфалтовия път, сме вече на плажа… Това ни доведе до странното усещане след всяко изкачване да очакваме крайното спускане до плажа. Не знам за Тошко, но на мен ми се стори, че изкачихме 20 баира, докато стигнем до финалното спускане… Не че преди това не бяхме изкачили около 13 000 метра, за да стигнем дотук.
Бяха мъчителни последни напъни, но накрая виждаш това:
Най-после топнахме задните си части в морето.
13 дни.
Нефатални.
Отне ми няколко минути, докато се наканя да хвърля камъка, който взех от връх Ком. Няколко минути, в които мозъкът ми се опитваше да обработи важната информация от последните 13 дни. А тя не беше малко…
В крайна сметка камъкът се отърва от ръцете ми. Не исках да си отива…
И докато пиша края на тази история, половин година по-късно, още повече оценявам този момент. Пожелавам на всеки да има. Такъв момент, който му носи толкова приятно чувство, когато се сети за него.
Поздрави,
Стамен
Всички снимки от пътешествието на двамата смелчаци вижте ТУК.
А с първите 3 части на историята им може да се запознаете на следните линкове:
Легендарният маршрут Ком – Емине: По стъпките на Стамен и Тодор (началото)
Легендарният маршрут Ком – Емине: По стъпките на Стамен и Тодор (Централен Балкан)
Легендарният маршрут Ком – Емине: По стъпките на Стамен и Тодор (гората зове)
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Faacebook, където ще откриете още вдъхновяващи истории за пътешествия и за света около нас!
