Легендата за основаването на днешния град Смядово се свързва с една горда българка на име Смеда. Тя имала голямо семейство с 14 сина. След като турци убиват съпруга ѝ, Смеда зарича децата си да станат защитници на българската памет, като думите ѝ са движеща сила в живота на членовете на семейството ѝ поколения наред. Първите хроники за смелата българка датират от втората половина на 17 век (1677 година) от турски пътешественик, който описва историята й в летопис.
Смеда била красива българка, добра по сърце и душа. Нейният род се заселва по сливенския край в началото на робството, но на няколко пъти са принудени да бягат и да се крият, след като домът й е опожарен на няколко пъти. Смеда, заедно с 14-те си сина, тръгват към Шумен, като по пътя мъжът й намира смъртта, посечен от турски ятаган. Българката се заселва на 20 километра от Шумен и зарича турски крак да не стъпва в селото. Оттогава дълги години синовете й пазят заръката, която местните жители помнят и до днес.
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от казата Шумну, вилает Силистра, от 1620-1621 г. е отбелязано село Смядава с 251 джизие ханета (домакинства). Според Евлия Челеби през 1667 година Смедовак е чисто българско, невернишко село.
През 1969 година с Указ на Президиума на Народното събрание Смядово е обявено за град, а от 1979 г. е общински център.
По случай празника на Съединението на Бъглария тази година, младите художници Димитър Механджийски и Васко Лалов (PyroTechnix Crew) изрисуваха върху фасадата на жилищна сграда в Смядово емблемата на града – Смеда. Силна, млада и красива, взираща се в хоризонта в търсене на нейните синове.
Последвайте TrueStory.bg и във Facebook.
