Въпреки скромния брой страници, новодошлата на българския книжен пазар книга на Дарио Фо „Лукреция Борджия“ (изд. „Бард“*) съдържа факти и информация като за три произведения със своя размер. Не може да не споменем и естетичното допълнение към думите, каквито са многобройните илюстрации, поместени между редовете. Те определено допринасят за едно цялостно изживяване, в което описаните в повествованието исторически персонажи оживяват буквално пред очите на читателя.
„Лукреция Борджия“ ни потапя в една епоха на разгул, съревнование, борба за висши позиции, интриги, афери и лицемерие, които в далечния XVI век са удобно прикрити зад католическите канони и папското расо. Главни действащи лица са фамилията де Борха, по-известни като Борджиите – испанска династия, успяла да завземе най-силните политически позиции в динамичната Европа на XVI век, включително и папския престол. Книгата проследява фамилията в периода на подготовката, изкачването и слизането на папа Александър VI от върха на Римокатолическата църква.
Но не папата е централният герой, а неговата дъщеря Лукреция Борджия, жена, пораждаща противоречиви чувства както в миналото, така и днес. Авторът е посветил много време и усилия в търсене на информация, записки и писма с единствената цел да опознае тази енигматична персона, която като че ли никога не успява съвсем да бъде поместена в статуквото от онези времена. Тя е едновременно лидер и мъченик, интелигентен управник и уязвимо момиче, пламенна любовница и отшелничка. Нейната вътрешна раздвоеност между това, което би трябвало да върши, за да оцелее в бруталната реалност, която обитава, и чистотата и благостта, които са заложени дълбоко в съществото й, прави историята й наистина вълнуваща.
Тази жена не е като останалите жени. Тя може да послужи за пример, че красотата и добрината ги има навсякъде и те са правилният път в живота на достойния човек. Дарио Фо пресява дебелия слой тиня и кал (разбирайте злословия, подигравки, спекулации) и с пълна вяра в Лукреция, ни предлага да я погледнем в една нова и може би по-правдоподобна светлина.
С доста пикантен език, богата ирония и тънък сарказъм, авторът е създал една наистина впечатляваща историческа разработка. Смисълът, който може да се извлече от написаното, не е сервиран наготово. Нееднозначните заглавия на отделните глави на книгата насочват, но в крайна сметка читателят е този, който трябва да стигне до него. А докато го прави, неусетно е въвлечен в дълбочината и сложността на една епоха, която едновременно отвращава и опиянява.
*Изд. „Бард“ е партньор на TrueStory.bg
Заповядайте в страницата на Truestory.bg във Facebook, където ще откриете още ревюта на нови книги, филми, постановки, както и завладяващи истории за света около нас.
