С какво тази книга е интересна за българския читател?
За повечето събития, разиграли се на военния и дипломатически фронт през последните седмици на Третия райх (1945 г.), имаме достатъчно – къде достоверна, къде не дотам – информация, зависеща от източника и гледната точка. В тази връзка основната сюжетна линия в книгата на Стив Бери „Малтийска следа” (изд. „Обсидиан”, 2019 г.), а именно – търсенето на изчезнала през този исторически период тайна кореспонденция между Чърчил и Мусолини – не може да ни разтърси с нещо изключително впечатляващо, колкото и добре то да е поднесено. Допълнителната уловка, наречена Тайно братство на Ордена на рицарите хоспиталиери, около която авторът изгражда динамиката и градира напрежението в хода на търсене на един уникален документ от времето на император Константин Велики, на пръв поглед също не е толкова примамлива, че да наклони везните в полза на избора да отделим време и средства за този роман.
Силата на повествованието обаче идва неочаквано с прозрението, че авторът – съвсем неумишлено, но напълно правдиво – описвайки порядките и нравите на най-висшия духовен ешелон във Ватикана, всъщност ни представя нещо до болка познато от нашата действителност: корупция, заплахи, некомпетентност, задкулисни игри и т.н. – все неща, които упорито не попадат в „актуалния” дневен ред на преобладаващата част от българските медии.
Препоръчваме тази книга на всеки читател, лутащ се между водевила в сутрешните блокове на националните телевизии, безумните рекламни клипове и безкрайните коментари за уж „най-важното” от света на политиката.
Не губете време и нерви с „фалшивите герои” на деня, а седнете и прочетете внимателно този роман, за да осъзнаете лъжата, в която ни държи сегашния политически модел на управление. Модел, заченат още преди хиляда и седемстотин години на Никейския събор в Мала Азия, където оригиналните идеи на Христос са подменени от едно изцяло ново религиозно учение, в което фигурират съвсем нови понятия като ад, рай и първороден грях, създадени с цел да държат последователите си в подчинение и страх от люлката до гроба.
В „Малтийска следа” ще откриете и българска следа в поддържането на тази световна игра, в която богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни: непрекъсната борба за власт, смайваща корупция, далавери за милиарди евро, неправомерно ползване на жилища, външно политически машинации и намеса в суверенитета на други държави.
Всеизвестен е фактът, че във Ватикана няма затвор за провинили се духовници, а в затворите на България няма провинили се висши политици. Иначе управляващите и в двете държави се борят за справедливост, милосърдие, мир и зачитане на основни човешки права. Правят това усилено и последователно, докато дойдат на власт. А какво се случва след това? Може би отговорът е някъде на остров Малта.
Поръчайте бързо и лесно любимата си книга!
