Нямате представа колко време ми трябваше да седна и да напиша това. Почесвах се я по темето, я по брадичката, за да стимулирам мозъчната си дейност. Накрая, кой ли дявол ме накара, се почесах по гръдната кост. Сърцето почна да ми говори едни приказки и аз, като се поосъзнах, веднага отворих лаптопа и започнах ентусиазирано да натискам копчетата по клавиатурата.
Нямате представа от колко време не се е случвало сърцето ми да е толкова ентусиазирано за нещо.
Когато разбрах, че на пазара, благодарение на издателство „Лабиринт“, ще излезе новата книга на Абгарян, започнах да изпълнявам танца на радостта. В корицата се влюбих на мига- топли цветове, арменски шарки- сякаш Густав Климт и Владимир Димитров-Майстора са кръстосали четки.
Книгата е за детството, така че, естествено, нямаше как да очаквам да прочета нещо подобно на „Три ябълки паднаха от небето“(БОГОТВОРЯ Я ТАЗИ КНИГА!) и „Хората, които са винаги с мен“(също неимоверно добра). Очаквах „Манюня“ да ме накара да се усмихна(случи се), да стопли душата ми(също се случи), да разшири кръгозора ми(ооо, определено се случи- вече знам какво е оториноларинголог…и ще използвам тази дума за една хубава игра на бесеница), да ме накара да огладнея(хора, не четете книгите на Абгарян на празен стомах! моля ви! и определено не ги четете с отворена уста, ако не искате страниците да са целите в слюнка)…но, честно казано, не очаквах да ме разсмее така. Смяла съм се с глас. Харесвам книгите, които ме разтърсват; уважавам книгите, които ме карат да пофилософствам; в книгите, които ме карат да се смея, се влюбвам. Такава съм си.
Та, стига толкова за мен. Към книгата.
„Манюня“ е смесица от „Том Сойер и Хъкълбери Фин“, „Пипи Дългото чорапче“, „Патиланци“ и които още такива книги се сетите. Доколкото съм наясно, написана е за детската аудитория, но много от темите и шегите в нея определено биха накарали веждите на децата да се слеят в недоумяващата гримаса. В предишните книги на Абгарян хуморът е много тънък и изящен, ефирен като коприна, а тук той е като тежък персийски килим, който кара зениците ти да се разширят от радост.
Малко за сюжета: Манюня е най-добрата приятелка на Нарине (книгата е с автобиографичен характер), двете са като Астерикс и Обеликс – Манюня е по-ниска и закръглена, а Нарине – висока и слаба. Те са на 11, а един нелеп инцидент ги сближава за цял живот. Няма да издавам какъв е инцидентът, прочете сами.
Освен двете момичета се сближават и техните семейства: това на Нарине – майка ѝ Надя, баща ѝ Юра и трите ѝ сестри – Карина, Гаяне и Сона, и това на Манка – баща ѝ Миша и всемогъщата Роза Йосифовна – бабата, на която за по-кратко казват Ба. Пред нея баба Цоцолана ряпа да яде. От Ба се страхуват всички в Берд- родният град на Абгарян, където се развива действието. Тя е висшата инстанция за всички наказания. Но пък когато става въпрос за гозби, нейните нямат аналог. Мисля, можете да предположите чии са тези „парашутки“ на снимката.
Манка и Нарка се забъркват в цяла върволица комични ситуации за има- няма месец от ваканцията, като се започне с въшките, благодарение на които биват остригани нула номер, и се завърши с морските им приключение в Адлер. Но и възрастните не остават по-назад – Юра и Миша неведнъж надминават пакостите на двете момичета, а ядовете на Ба със съседите, по-точно със съседките, също са пословични. Любим герой ми стана Вася… колата на Миша. Най-сърцераздирателният и недолюбван персонаж, Вася е олицетворение на „онова време“- сред новото и малките капиталистически локви, в които се къпят някои хора, винаги има индивиди като Миша – инати, държащи на „доброто старо“ каквото и да е.
Именно социалистическият режим е представен с лек, но питателен хумор- така, както трябва. Без излишна омраза или излишна възхвала, от различни гледни точки. А това е най- важното нещо в живота- да можеш да гледаш на всичко през контактните лещи на хумора. Розови очила не са нужни.
„Манюня“ си заслужава отделеното време. Това е книга мехлем за давещата се в света на възрастните детска душа. Това е книга извор на усмивки, нарисувани несръчно с вече късите пастели, купени преди години от столичен универмаг.
Така че, ако обичате да четете, да се смеете, да учите, да дишате… „Манюня“ е за вас. Насладете ѝ се.
