Една дългоочаквана премиера се състоя през октомври в театър „Българска армия”. „Маркиз дьо Сад” от Дъг Райт под режисурата на Иван Урумов буди любопитството и интереса на театралната публика. В основата е образът на така мрачно известния маркиз, чието име става термин в психологията, който обрисува проява на крайно насилие, липса на морал и излязла от контрол сексуалност.
Срещаме се с маркиз Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад в последните години от живота му, прекарани в лудницата “Шерантон”. Той вече е разбунил духовете на своята епоха със скандалните текстове, излезли изпод перото му. Съпругата му Рене Пелажи се чувства крайно възмутена от поведението му и трудно понася оскърбителните погледи на обществото, отправени към нея, защото е жена на подобен злодей. Но маркиз дьо Сад има и симпатизанти – младата перачка Мадлен, която още не е опознала живота в неговата цялост, се прекланя пред произведенията на маркиза и жадно поглъща думите му. Абат дьо Кулмие също иска да вразуми полуделия благородник и да вкара ума му в калъп, по-подходящ за това общество.
Но маркиз дьо Сад е свободен дух, който не признава оковите, наложени от времето и епохата. Отказва да спазва нормите на нормалността и иска да пусне на свобода историите и думите, пълни с мрак, които щъкат в мозъка и въображението му. Това води след себе си размирици и последици – коя от коя по-тежки и ужасяващи. А в края на спектакъла никой няма да остане такъв, какъвто е бил в началото му и ще покаже истинския си лик…
В спектакъла маркиз дьо Сад е изигран брилянтно от талантливия Георги Кадурин. Дори тежките думи звучат поетично, отправени от него на сцената. Въпреки провокативния текст театърът остава изпълнена с красота, до която пошлостта няма досег. От много нишки е изтъкан образа на маркиза. През цялото време буди ту симпатия, ту презрение, ту чувство на съжаление, ту желание да му издадеш безмилостна морална присъда. Но няма как да не се запитаме дали всъщност е толкова лош? Или по-лоши са мислите ни, нашите собствени мисли, които той поражда в съзнанието ни? Дали те са там и преди него и той просто не ги събужда с думите и поведението си? Не сме ли всички ние едни прикрити злодеи, надянали маските на фалшив морал, удобно впрегнали демоните си да се цивилизоват, за да се впишем в нормата на обществото? Луд ли е маркиз дьо Сад? Или и просто до болка истински – свалил маската, откровен със себе си? Не са ли хората около него много по-лоши всъщност, защото се представят във външния свят в най-добрата си светлина, докато отвътре са прогнили от злоба, егоизъм и лицемерие? Заразно ли е злото?…
Особено място в постановката заема ролята на творчеството. Творческият акт, който освобождава духа. Литературата, който се просмуква и в стените дори, за да търси своето място в света. Думите, които надживяват своя автор.
Удоволствие е гледането на „Маркиз дьо Сад” – с прекрасния декор, брилянтната игра, вълнуващата музика и чувството на мярка. Тръгваш си от залата, пълен с въпроси. Гледал си и през цялото време умът ти трескаво е мислил, пресмятал и претеглял живота и истински стойностните неща в него, стойността на една личност и тежестта на делата ни, човешките, които извършваме всеки ден. Предполагам, че това ще е едно от най-силните заглавия в този театрален сезон, което си заслужава отделеното време – и до последната минута.
Автор: Дъг Райт
Постановка: Иван Урумов
Сценография и костюми: Нина Пашова
Музика: Дони – Добрин Векилов
Участват: Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Антоанета Добрева – Нети, Явор Бахаров, Георги Кадурин, Луизабел Николова
Снимки: Интернет